Васко Драголов и игрите на съдбата

Понякога съдбата ни намигва в определени ситуация. Забележете сега следните връзки между хора, факти и събития от миналото и днес.

Съперникът на Левски в понеделник в първия кръг от първенството е Берое. Един от най-успешните трансфери от Берое в Левски е този на Васил Драголов. Той играе в Левски един сезон (1988-89), през който записва 35 мача и 19 гола със синия екип. Неговият първи мач за нашия отбор е именно срещу Берое на 13 август 1988 г. в Стара Загора, когато губим с 0:1. Голът вкарва бившият играч на Левски Мюмюн Кашмеров. Седмица по-късно, отново на стадион „Берое“, Йорданка Донкова подобрява световния рекорд по бягане на 100 метра с препятствия. Синът на Донкова Живко Атанасов пък подписа пред няколко дни с родния Левски.

Васко Драголов е един от любимите футболисти на привържениците на Берое. Още на 18 години той играе и вкарва гол в мачовете от Купата на УЕФА и през онзи сезон 1980-81 намира място в сърцата на старозагорци. Когато през 1982 г. Берое изпада от „А“ група, Драголов предпочита да остане, вместо да премине в някой друг отбор, което би могло да стане много лесно съгласно тогавашните разпоредби на футболната федерация. И съдбата му се отплаща. Крилото вкарва може би двата най-важни гола в историята на Берое, които през 1986 г. носят единствената титла на „зелените“. Единият е победния срещу Левски за 3:2 на „Герена“ в предпоследния кръг, а другият е единственият срещу Славия (1:0), мачът, с който отборът му става шампион.

Две години по-късно Драголов решава да потърси ново предизвикателство в кариерата си и приема предложението на Левски, който тъкмо е станал шампион. От състава на „сините“ e излезнал звездата Наско Сираков, преминал в Сарагоса. Няма ги вече и Емил Спасов (Омония), както и Петър Курдов (Майнц). „Този трансфер не се прие с обичайното негодувание“, спомня си футболният журналист Станил Йотов, очевидец на онези времена. „Още в края на сезона Васко Драголов каза, че отива в Левски и някак всички приеха това за нормално и за коректна постъпка. Не е случайно, че той е може би единственият играч от онези години, който отива в Левски или ЦСКА и след това не е освиркван в Стара Загора. Например Стойчо Младенов.“

Самият Драголов си спомня този първи мач, когато levski365.com се свърза с него. „Не крия, че не ми беше никак приятно, още в първия мач да се изправя срещу отбора, който ми е дал най-много. През целия мач бях напрегнат, а и загубихме.“

През 80-те години се играеше страхотен футбол в България и имаше огромна конкуренция във всички отбори

Васил Драголов

Драголов обаче доста бързо се приспособява към тима на Левски и става основен играч, а в края на сезона и голмайстор. „Не мога да кажа, че е било лесно. Напротив. През 80-те години се играеше страхотен футбол в България и имаше огромна конкуренция във всички отбори“, добавя той.

Първият му голям тест е срещу ЦСКА в шестия кръг. По онова време „червените“ са събрали един от най-силните състави в историята си. Към Стоичков, Пенев и Костадинов те добавят през лятото на 1988 г. буквално най-доброто от повечето отбори в „А“ група и още преди началото на сезона титлата им изглежда формалност. Левски обаче повежда на Националния стадион с 2:0, като и двете попадения нанизва именно Драголов. Съперникът изравнява през второто полувреме, а мачът е изпълнен с грубости. Незнайно защо съдията Борислав Александров гони от терена левия бек на Левски Петър Петров при сбиване между Емил Велев и Христо Стоичков. При 2:2 мачът е спрян заради токов удар, а след подновяването губи първоначалния си заряд.

„Този мач с ЦСКА е един от двата ми най-добри в Левски“, признава Драголов, който в Левски играе както на крилото, така и в центъра на атаката. „Другият е за победата с 6:0 над Ботев Враца, когато вкарах 4 гола.“

Крилото на „сините“ играе и в незабравимите мачове с Милан на Ариго Саки в Купата на европейските шампиони. Всъщност в София започва ерата на Милан в този турнир, която ще продължи близо две десетилетия. „Тримата холандци Ван Бастен, Гулит и Рийкард тъкмо бяха станали европейски шампиони, а Милан беше страхотен тим“, казва Драголов. „Имахме самочувствие, че и ние сме добри футболисти и дори при тази сериозна разлика в класите, мисля, че направихме прилични мачове.“

Единственият сезон на Драголов при „сините“ се запомня с головете му, но и най-вече това, че е нещо като пропусната възможност. „Имаше един ключов момент през лятото на 1988 година, когато Левски се отказа да вземе Пламен Гетов и той отиде в ЦСКА. Иначе с Гетов, Искренов и Драголов щяха да стават чудеса. Всъщност Гетов се оказа най-важният детайл, за да тръгне другият отбор толкова силно и понякога да се забавлява и да забавлява публиката си. Що се отнася до Драголов, той е човек, който винаги се е ползвал с огромно уважение заради скромността и всеотдайността си“, казва Пепи Димитров, привърженик на „сините“ и познавач в детайли на историята на клуба.

След края на сезона Васил Драголов преминава в гръцкия Лариса. Днес живее в Стара Загора, където в момента се възстановява успешно от претърпян наскоро инсулт. И независимо, че Берое е отборът на неговото сърце, Левски винаги ще има специално място в живота му.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Тенденции в публикациите

Всички права запазени. 2023 © remonti-sofia.com