Уърлд Сокър“ през 1977 г: „Доминацията на ЦСКА дърпа българския футбол назад“ (първа част)

Снимката е взета от официалния уебсайт https://levski.bg/

Левски е във фокуса на най-известното футболно списание в Англия „Уърлд Сокър“ в броя си от месец октомври 1977 г., когато то публикува огромен очерк за клуба от София, който е централна тема в броя. По онова време „сините“ имат един от най-добрите отбори в историята си и тъкмо са спечелили дубъл на вътрешния фронт, а в Европа са стигнали четвъртфинал в КНК. В няколко поредни дни ще ви предложим този любопитен текст, който е интересна гледна точка не само към Левски, но и към българския футбол от другата страна на Желязната завеса. Текстът е на най-известния журналист в Англия Киър Реднидж.

Нещата се развиха твърде добре за Левски-Спартак през миналия сезон. Отборът завърши с три точки преднина в първенството, победи Локомотив София с 2:1 на финала за купата и стигна четвъртфинал в КНК.

“Сините“ натрупаха доста известност по пътя – не само заради център-нападателя Кирил Миланов, който заби 13 гола в Европа, включително 6 и 4 срещу горките финландци от Рейпас Лахти. Добрият ефект обаче бе развален от капитана и ключов защитник Кирил Ивков, който получи наказание от 8 мача от УЕФА. Ивков, 31-годишен, който беше Футболист на годината през 1974 и 1975 г., беше твърде краен в протестите си към съдията Джон Карпинтър след края на четвъртфинала за КНК срещу Атлетико Мадрид. А Левски се оказа видимо отслабен за първия си мач от Купата на шампионите срещу Шльонск Вроцлав този сезон.

Независимо, че Левски може да брои себе си сред традиционните стари имена в европейския футбол, тимът трябва да проправя пътя си към елита на континента. Но пък солидната структура на клуба обещава подобен напредък в не много далечно бъдеще.

Левски София е основан през 1914 г. и е един от първите официални спортни клубове в България по време, когато футболът е набрал скорост в страната. Там обаче не са англичаните тези, които пренасят футбола. Това правят швейцарците.

През 1894 г. една дузина швейцарски учители са наети от правителството на получилата наскоро независимост българска държава. Сред тях е Жорж дьо Режибюс, който носи няколко футболни топки в багажа си.

Дьо Режибюс пристига от Париж през 1894 г. с „Ориент Експрес“ и е изпратен от столицата София в черноморския пристанищен град Варна, намиращ се на източното крайбрежие. Футболът е бил една от идеите за тонизиране на младите хора, но въпреки че играта започва да хваща око, трябва да се изчака чак до 1909 г., когато е основан първият клуб.

Този клуб има 13 членове и поради тази причина си избира името ФК-13. Във Варна е основан клуб с името Спортист, а скоро след това се появяват Славия и Левски, двата най-популярни отбора за дълги години напред. Днес например Левски събира в много от мачовете си над 20 000 зрители в мачове от първенството, където средната посещаемост е около 12 000.

Славия обаче е първият шампион на София, регионално състезание, което предшества националното първенство. Две години по-късно клубове от цялата страна решават да основат асоциация и през декември 1923 г. правителството разрешава създаването на Българската Спортна Федерация, която да обедини всички клубове и да решава всички спорове за правилата и законите на играта.

Първенството започва през 1924 г., но с ненадеждна комуникация и твърде комплицирана организация, то така или иначе не завършва. През 1925 г. се прави нов опит. Този път е решено да има регионални турнири, в които се играе при разменено домакинство, а след това победителите отиват в национални елиминации до излъчването на победител. Владислав Варна побеждава Левски на финала.

Левски е най-популярният клуб в България преди Втората Световна Война, като печели турнирите през 1933 и 1937 г., година, която се оказва повратна точка. През следващия сезон е създадена първа дивизия с 10 клуба, която функционира допреди войната. През 1944 г. обаче настъпва обрат в политическия живот на страната, който започва да бъде доминиран от руснаците.

От 1945 до 1948 г. шампионатът се връща към старата си формула на елиминации. Левски, който е спечелил междувременно титлата през 1942, 1946 и 1947 г., се включва в квалификационен турнир, който трябва да определи участниците във възстановената първа дивизия.

И тъй като Левски е най-добрият отбор в страната, той трудно е срещал конкуренция в онези години. В резултат на това при трите си титли отборът постига дубъл, макар че купата за която се играе през 1946 и 1947 г. е нов турнир, носещ името на Червена Армия.

Дубъл

Левски печели титлата през 1949 и 1950 г., а през 1949 г. за последен път през следващите 21 години, прави дубъл. Но не и без невероятни трудности. На финала за купата през 1942 г. Левски бие Спортклуб Пловдив с 3:0, през 1946 Черноломец Попово с 4:1, а през 1947 Ботев Пловдив с 1:0. През 1949 г. обаче отборът среща по-труден съперник – отборът на Българската Армия, който днес е известен по света с името ЦСКА, но преди това е бил доминант с названието си ЦДНА.

Първият финал за купата през 1949 г. завършва 1:1 след продължения. Преиграването отново е 120 минути и приключва 2:2. В третия мач, когато в света още няма дузпи, които да решават мачовете, Левски печели с 1:0 след… гол в продълженията.

Година по-късно ЦСКА завладява българския футбол. Левски печели титлата през 1953 г. и купата през 1956, 1957 и 1959 г. Но пък пропуска шанс за нов дубъл през 1953 г., като губи с 1:2 от Локомотив София финала за купата. Въпреки че Христо Илиев става голмайстор на първенството със скромните 14 гола през 1955 г., звездата на Левски започва да помръква.

ЦДНА печели първенството през 1951 и 1952 г., а след това и непрекъснато от 1954 до 1962 г. Това обаче е завладяване, което няма аналог в Европа и българският футбол страда от това. Въпреки че се класира на световното първенство през 1962 г., благодарение на победа в плейофите срещу Франция, стандартите навсякъде се повишават, а неравната битка в България тегли развитието назад.

Чак когато ЦСКА отстъпва през 1963 г. от позициите си и останалите клубове са окуражени да излязат от ступора си, българският футбол започва да настига останалите като тренировки и тактика. До 1962 г. единствено Иван Колев от ЦДНА изглежда класен футболист в сравнение с чуждестранните звезди. След упадъка на ЦСКА техният Димитър Якимов, както и Петър Жеков от Берое, Георги Аспарухов и Никола Котков от Левски и пловдивчанинът Христо Бонев започват да впечатляват на международната сцена.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Тенденции в публикациите

Всички права запазени. 2024 © levski365.com