Снимката е взета от официалния уебсайт https://levski.bg/
Продължаваме публикуването на големия очерк, който британското списание „Уърлд Сокър“ публикува за Левски в броя си от октомври 1977 г. Автор е известният журналист Киър Реднидж.
Левски се възползва от провала на ЦСКА през 60-те години. През 1965 г. отборът спечели първата си титла от 12 години и за малко не постигна отново дубъл. ЦДНА, преименуван вече на ЦСКА, го побеждава с 1:0 и вземажадуван реванш за онази загуба на финала през 1949 г.
От онзи момент нататък двата клуба си поделят славата под светлината на прожекторите. Левски спечели титлата през 1969, 1970, 1974 и отново през миналия сезон (б.р. 1976-77), като финишира с най-доброто нападение, вкарвайки 73 гола в 30 мача.
Отборът спечели също така купата през 1967 г. (3:0 срещу Спартак София), 1970 (3:0 срещу ЦСКА), 1971 (3:0 срещу Локомотив Пловдив), 1976 (4:3 срещу ЦСКА след продължения) и отново през тази година (б.р. 1977). Това, което е иронично за победата от 1967 г. е, че две години по-късно, по решение на федерацията Левски се обединява със Спартак и в днешно време е известен като Левски-Спартак.
Всичко на всичко, Левски е постигал дубъл шест пъти, точно колкото и ЦСКА.
На международно ниво България никога не е била сред най-уважаваните съперници. Стилът и отношението „сигурност на първо място“ е наложен от 20 руски треньори, привлечени да помагат след Втората световна война. Ако те са постигнали нещо, то това е да поставят първата тактическа точка: направете така, че да сте трудни за побеждаване.
Това невинаги обаче е било така. През май 1924 г. България играе първия си мач и е победена с 6:0 от Австрия във Виена. По-късно през същата година се присъединява към ФИФА, а през 1932 и 1935 г. печели Балканската купа. И двамата най-добри играчи в онези времена са от Левски. Център нападател е високият и талантлив Михаил Лозанов, който играе 38 пъти за страната си заедно с Асен Пешев, негов съотборник в клуба на поста ляв или десен инсайд. Пешев е най-опасният нападател на България преди войната, като вкарва 11 гола в 41 мача.
Напредъкът след войната е видим, но бавен. България печели бронзов медал на Олимпиадата през 1956 г. в Мелбърн, но не се представя добре на световното първенство в Чили през 1962 г. Победени от Аржентина и Унгария, българите измъкват 0:0 от Англия в мач, който класира съперника им на четвъртфинал. Най-големият принос на Левски е 27-годишният централен защитник Иван Димитров (б.р. – всъщност грешка на КиърРеднидж, защото Димитров е футболист на Локомотив София). Роден на 14 май 1935 г., Димитров тъкмо е преминал в Левски от Локомотив София. Той играе и в трите мача в Чили, но е подценен заради възрастта си и не е включен в тима за световното през 1966 г. в Англия. Това, което прави подобно решение още по-странно, е фактът, че тогавашният треньор на националния тим, роденият във Виена чех Рудолф Витлачил, е и наставник на Левски.
След финалите Витлачил напуска, а Димитров е върнат в състава за финалите през 1970 г. (б.р. грешката на автора Киър Реднидж идва от факта, че Димитров играе в Спартак София, но след обединението с Левски през 1969 г. преминава в Академик и никога не е играл в Левски), като записва за България 70 мача или само с 5 по-малко от тогавашния рекордьор Иван Колев (И двамата по-късно са изпреварени от Христо Бонев).
На световното през 1962 г. дебют правят двама футболисти, които по-късно ще бъдат гръбнак на националния отбор през 60-те години. Първият е още един корав защитник, Добромир Жечев от Спартак София, който през 1969 г. ще се присъедини към Левски в обединения отбор.
Жечев изиграва първия си мач за България още като тийнейджър през 1961 г. и играе в Чили без да предизвика каквито и да е коментари. Но нещата ще бъдат различни през 1966 г. В Англия Жечев е човекът, получил задача да пази Пеле. За тъга това е работа, която той не извършва с много финес. А тактиката, с която му е позволено да се измъкне, е развита от португалците – да извадят Пеле от турнира, за да могат те да се класират на четвъртфиналите. България междувременно завършва на последно място в групата си.
Жечев ще спечели място на световното първенство през 1970 г. с вече 55 мача в националния тим, с шест повече от другия дебютант от 1962 г., който вече е изградил име.
Той е 26-годишният бивш баскетболист, който вече има 19 попадения за националния тим и е вкарал 27 гола за един сезон в първенството на България през 1965 г. (по онова време рекорд). С общо 197 гола в кариерата си той се утвърждава като първият българския футболист с огромна репутация в чужбина – Георги Аспарухов.