През последните повече от 2 седмици държавата е обхваната от протести срещу правителството и главния прокурор Иван Гешев. Хората са възмутени от неспиращите безобразия, използването на службите като инструмент за разчистване на сметки, обезличаването на всички институции, подчинявайки ги на еднолична власт, медийната цензура и автоцензура и липсата на справедливост в правораздавателната система.
И въпреки внушенията на управляващите и прокуратурата, че на протестите участват агитки, платени от олигархията, фактите са точно противоположни. Организираните привърженици (поне тези на Левски) отсъстват като структури. В лично качество мнозина левскари са там, тъй като имат много остро чувство за справедливост, не търпят безобразията и не се страхуват да се изправят срещу полиция и жандармерия, с която са се сблъсквали многократно.
Защо обаче водещите фракции не се включват мощно и организирано?
Отговорът на този въпрос е лесен. Левскарите са свободни мъже и жени, обединени от любовта към отбора, носещ името на най-великия българин и заветите, които Апостола ни е оставил. А не към политически или бизнес креатури, които през годините са вплели пипалата си в управлението и собствеността на клуба, тайно или явно, рушейки устоите и традициите, завещани от основателите ни през далечната 1914 година.
Има левскари с различни политически възгледи, с различно отношение към този или онзи и те няма как да бъдат вкарани в рамка и заставяни да участват в нещо, което не искат. А комунизмът е едно от нещата, които повечето фенове ненавиждат. Неслучайно Сектор Б е наричан „Бастион на антикомунизма“, а любовта към Отечеството и българските герои е доказвана нееднократно от Южната трибуна.
Всичко това не пречи да се пробва да бъде овладяна и използвана левскарската сила. Пресен пример е опитът на Васил Божков да изкара синята лавина по площадите в защита на съмнителния му хазартен бизнес. Тогава организациите устояха и не се подлъгаха, като обявиха категорично, че ще защитават само Левски и неговите интереси, а не бизнеса на този или онзи.
Един от последните протести, в който левскарите взеха дейно участие, беше през януари 2009. Това е и протестът с най-бруталното полицейско насилие в новата ни история. Управляваше Тройната коалиция, а Бойко Борисов беше кмет на София. Всъщност, точно Борисов беше и причината за полицейския погром над протестиращите. По искане на МВР, Столична община издава заповед за прекратяване на демонстрациите, а еничарският корпус на жандармерията веднага се възползва от тази заповед и брутално преби стотици български граждани, арестува още повече и погази всички морални и човешки норми.
На всичкото отгоре феновете бяха нарочени за главен виновник за размириците, което не отговаря на истината, но оттогава идва и въздържането от организирани участия. Разбира се, това не трябва да успокоява по никакъв начини управниците, защото търпението не е голямо, а нестихващата гавра с вековния клуб няма как да продължи безкрай.
Дори и сега голяма част от левскарите са на улицата, защитавайки правото си на достоен живот, търсейки промяна на статуквото, отърсване от лапите на Доган и Пеевски и прекъсване на изчерпаното и дискредитирано царуване на Борисов.
Много скоро някой ще трябва да плати сметката за годините безобразие, кражби и намеса на всички нива, включително и във футбола. Защото ние помним как с благословията на сегашния министър-председател се създаде чисто нова лига, беше докаран един отбор от село и му се даде името на мъртвата комунистическа гордост, стадиона на пъпа на София, както и част от феновете?
И ако това за мнозина изглежда дребно и незначително, то всъщност е показателно как в България се случват немислими за нормалния свят неща.
Затова престанете с лъжите за агитките, неуважаеми дами и господа! Те не са там в момента, но повярвайте ми, появят ли се, веднага ще разберете. И вашето царство ще приключи безславно.