Левски 365 Животът в синьо!
Регистрация
Вход
/Мачът

Време е футболът да влезе на сцената

11 август 2020 @ 14:31
Васил Колев (v.kolev)
1468  /   1  /  

Привържениците на Левски вероятно се умориха твърде много в последната година на несигурност. Фалити, вноски на НАП, дарения, заплати, лицензи, собственици, акции, събрания, декларации, екипировка. Последно като че ли по значение беше отборът и футболът, който играе.

А в крайна сметка това е основният продукт на Левски. Отборът и мачовете. И ако едно акционерно дружество може да фалира, то няма как това да се случи с един отбор. Той ще бъде винаги силен или слаб, добър или посредствен.

Надеждата пък е най-хубавото нещо като естествената и здрава връзка между всеки отбор и феновете му. Колкото и да са зле нещата, то винаги има следваща седмица, когато можеш да тръгнеш към стадиона със синьо шалче и вярата, че ще видиш нещо различно. Да не говорим за всеки нов сезон, който сякаш форматира диска и на мига се излекува всяка стара рана.

Именно с надеждата в сърцето тръгнах към „Герена“ в понеделник вечер. А и реших, че това трябва да е дебют на стадиона за невръстния ми син. Защото в крайна сметка за надеждата и първия детски мач няма подходящ момент. Всеки момент и всеки мач са такива.

Това е и което си мисля от края на мача до сядането пред компютъра за този текст. Могат да се кажат много критични думи, може да се дадат страшно негативни оценки. Слушах и „Бутонките“ на Томислав Русев, четох репортажи и коментари. Нещата генерално са ясни и можем да ги констатираме всяка седмица. Но може би е време да се фокусираме върху това как Левски да намери отново своя път през пепелищата и да разпалваме всяка искрица надежда с истинска левскарска страст.

Ако мачът с Берое беше година по-рано, може би щях да съм изключително критичен. Няма какво да се заблуждаваме. Левски си изглеждаше посредствено. От една страна новите играчи не правят разлика с миналия сезон. От друга страна старите играчи направиха по един посредствен мач и никой от тях не можа да поведе отбора. На трето място скъпите играчи по никакъв начин не показаха защо са такива и каква е разликата с по-евтините играчи. На четвърто място на терена нямаше юноши. Имаше собствени играчи, които обаче са надхвърлили юношеската възраст и вече трябва да показват опит и рутина. На пето място „перлите“ в атака, от които се чакат трансфери и да напълнят касата, с нищо не променят играта на Левски. Тоест с тях или без тях, Левски винаги може да го добута до едно положение на Спиерингс срещу Берое, което да пропусне или вкара. И пак ще загуби.

Всичко това преди година можеше да се обобщи като „Левски игра едно голямо нищо“ и да бъде само част от обичайната лавина критики към тима.

Сега обаче ситуацията е различна и такава, каквато е. Иска ми се да потърся дали този мач с Берое и показаното в него може да бъде някаква отправна точка за по-добро бъдеще.

Вратарят Ники Михайлов показа каквото можа, но той не е вариант за бъдещето. По-скоро трябва да поправя грешки в защита. Срещу Берое поправи една, но това беше недостатъчно. В друг мач обаче може и да спаси отбора от загуба или да донесе трите точки. Поне към него, независимо от бележките за физическото му състояние, в този случай не може да има никакви претенции.

Двойката централни защитници е абсолютно нова и буквално на пожар. Очакванията за някакъв синхрон, постигнат с тренировки в рамките на няколко дни, са напълно неоснователни. Със сигурност Атанасов и французинът Даске имат добра грамотност, скромен опит, множество несъвършенства в играта и нисък таван за развитие. Това означава, че ако си паснат и нещата се получат ще бъдат някаква кръпка и временно решение, докато Левски може да си позволи по-солидни попълнения на поста. Позитивното от първия мач е самочувствието на Атанасов преди почивката и изнасянето на топката от Даске, когато влезе в мача и изобщо в играта на Левски през второто полувреме. От друга страна нека сравним Атанасов и Даске с гръцкия бранител Каргас. В никакъв случай последният не е по-добър вариант, а със сигурност е по-скъп.

На двата фланга положението определено е тежко след излизането на основни фигури и най-вече лидери като Живко Миланов и Иван Горанов. Ивайло Найденов обаче понатрупа опит и е време да се отърсва от притеснението, което личи в играта му. Старокин пък няма бъдеще на фланга и тук може би трябва да се търси алтернатива, като Орлин все пак бъде използван на по-добрия му пост като дефанзивен халф.

Юруков не направи фрапантни грешки, но при него трябва да се преодолее психологическия проблем от начина, по който му се гласуваше доверие в три поредни сезона. В края на дадено първенство и след това нищо в началото. Той е загубил увереността си и има нужда от опитен играч до себе си, за да покаже отново игрите, които накараха левскарите да видят в негово лице огромна надежда за бъдещето.

Дотук горе-долу свършва положителното. Ако приемем, че отборът трябва да се гради от защитата, то Левски има някаква основа, но не и твърда почва, на която да стъпи. Тук ще се изисква много работа и това ще бъде огромно предизвикателство за новия помощник треньор Живко Миланов.

Позитивното от слабото представяне на Левски в офанзивен план е, че отборът не е чак толкова зависим от набелязаните за трансфер играчи. И тук може би е моментът наставникът Георги Тодоров да помисли и за бъдещето. Възможностите са много.

Освен като отбор, Левски трябва да се развива и като качества на отделните футболисти. В титулярния състав от понеделник вечер второто е възможно на „Герена“ само за двамата – Найденов и Юруков. Добавяме и влезлия през второто полувреме Димитров. Станислав Иванов е извън тази „група“ поради две причини. Или трансферът му е предстоящ и желан очевидно от клуба. Или бъдещето му е в рамките най-много на сезон, докато изтече договорът му.

Но пък на пейката има множество резерви. От една страна очевидно към Марин Петков очакванията са големи и то като човека, който е най-вероятно да бъде следващата млада звезда на тима, тръгвайки по пътя на Стаси. Това обаче означава, че мястото му е на терена в мачове като миналия, а и като предстоящите. Същото важи и за Мартин Петков, който можеше да смени неубедителния Робърта. Костадин Илиев пък е вариант вместо Старокин на левия фланг. А най-вече важен е неясният статут на Насиру Мохамед. Той е обявен за разочарование и наистина се явява играч, чийто потенциал е неясен. Но в интерес на истината Мохамед играе на поста на Станислав Иванов и просто имаше ограничен шанс за изява, заради последователното налагане на българина. Ако дошлият от Хекен играч не иска да намали заплатата си, а Левски не може да го продаде, то има логика поне да опита да използва възможностите му докато така или иначе трябва да му плаща.

Поне в следващите мачове частично трябва да бъдат опитани някакви промени от Георги Тодоров. В противен случай Левски рискува да пропусне по-леките мачове, които са подходящи за подобни промени, след това да продаде част от опитните играчи и накрая да се окаже с необигран състав и лимитирани възможности срещу по-силните отбори. Тоест проблемът с централните защитници от мача с Берое, но пренесен върху целия отбор.

Това обаче са детайли. Така или иначе Левски, а и привържениците трябва да намерят някаква опорна точка в следващите дни, седмици, мачове и месеци. И от нея да направят следваща крачка.

Знаете ли какво се случи в края на мача? Тригодишният ми син каза на съседа ми по място на „Герена““ „Ще се видим следващата седмица!“, а по-късно на излизане се обърна и към хората на лафката за закуски и напитки: „Благодаря за пуканките!“ Децата винаги ни показват простата истина. Да гледаш Левски е 106-годишна привилегия. Която остава такава и в пепелищата. Ето това е точката, върху която поне ние феновете можем винаги да намерим твърда почва под краката си. И да тръгнем към стадиона с усмивка и най-вече надежда.


Снимка: Десислава Комарова


Левски: Краят на философията „от кол и въже“?

21 септември 2020, 12:57  /  1289  /  1

За протестите и левскарството

26 юли 2020, 17:56  /  1954

След Кърджали няма вече място за оправдания

16 август 2020, 09:46  /  1741

Излезе от печат левскарския роман „Оброкъ“

9 август 2020, 07:00  /  1491

7 велики победи на Левски в последната минута

1 септември 2020, 15:09  /  1650  /  3

Фенклубът, който отказа да се пребоядиса в зелено

21 юли 2020, 20:15  /  1302  /  1

Коментари за: Време е футболът да влезе на сцената (1)

1

127
Васко,поздравления,добър анализ!
Колкото и разочароващо да започва новия сезон,извода за мен лично е,че миналата година пак загубихме,като отбора беше пълен с някакви “скъпи” и “класни” играчи и Берое пак ни натупа на Герена.
В защита и двамата централни ми харесаха,Старокин със сигурност е много “остарял” за ляв бег,много е бавен,май е по-добре да играе дефанзивен.В дясно не знам защо не опитаха с Галчев и Найденов да мине в ценъра,след като първия направи добро включване в единствената контрола,а Тодоров се оплака че няма халфове.
За мен в центъра бяхме най-зле,бавни,тромави,но с няколко нови човека,мисля че ще сме по-добре.
Напред...пак трагедия,Паулиньо за мен е тотално скандален,вече втори сезон,маркира и не прави никаква разлика а ако взима и много пари е скандално :/
Определено в предни позиции за мен трябва да се мислят ротации,там имаме резерви.
Чака ни тежък сезон,но последните не бяха по-леки!
Трябва да сме оптимисти.
Само Левски!
11 август 2020, 15:04
0    0

Публикувай коментaр за: Време е футболът да влезе на сцената

ВАЖНО! За да публикувате и/или оценявате коментари, е необходимо да влезнете в своя профил и/или да се регистрирате!
Вход
Регистрация