Левски 365 Животът в синьо!
Регистрация
Вход
/Интервю

Стефан Грозданов: „Левски не е толкова слаб, колкото си мислят анализаторите“

Бившият треньор на „сините“ за мачовете си срещу тях с Етър, за последния гол на Гунди, привличането на Гонзо и кога му е било най-трудно срещу Левски

11 септември 2020 @ 18:27
Васил Колев (v.kolev)
739  /   0  /  

Когато говорим за връзките между Левски и Етър, повечето хора се сещат веднага за легендарния треньор Георги Василев, станал шампион с „виолетовите“ през 1991 г., а после още два пъти с нашия отбор през 90-те. Или за левия бек Цанко Цветанов, който идва на „Герена“ от Търново. До някаква степен и за великия защитник на Левски Кирил Ивков, завършил футболната си кариера в старата столица. Но пък една от най-интересните фигури е Стефан Грозданов.

Като футболист той влиза с Етър в А група, играе срещу Интер Милано през 70-те, а и срещу Гунди в мача, в който митичната „девятка“ вкарва последния гол в кариерата си на стадион „Ивайло“. По-късно работи в школата на Левски, в кипърския Омония, заедно с огромна българска колония от треньори, много от които минали през „сините“. А в края на 90-те застава начело на тима, като по негово време в отбора идват бъдещи легенди като Георги Иванов-Гонзо, Елин Топузаков и Сашо Александров-Кривия. За всичко това той разговаря с levski365.com

Да започнем от първите ви мачове за Етър срещу Левски. И по-точно първият през 1969 г., когато Етър влиза в А група и приема Левски през август, като губи с 0:2. Какво си спомняте от този двубой?

Мачът предизвика огромен ентусиазъм в Търново, което е нормално. Навсякъде, където Левски играе, събира много публика. Но тогава тъкмо бяхме влезли в А група и двубоят се чакаше с нетърпение. Не зная какъв е бил капацитетът на „Ивайло“, но се говореше, че има над 30 000 души. Трибуните бяха претъпкани и се пусна публика и на пистата, като се опънаха въжета до терена, за да не влизат хората на игрището. Левски спечели този мач с 2:0.

Второто гостуване в Търново, две години по-късно, е онова, в което Гунди вкарва последния си гол за Левски.

Този мач си го спомням много ясно. Левски се бореше за титлата и на практика я загуби в Търново. Двубоят завърши 1:1, а в същия кръг ЦСКА би и изпревари „сините“. Независимо че Левски спечели до края и двата си мача, срещу Марек и срещу ЦСКА с 1:0, в онзи двубой с инцидента между Пламен Янков и Гунди, това се оказа недостатъчно. Левски поведе срещу нас с 1:0 с гола на Гунди, който се оказа последен в кариерата му и е ознаменуван с паметна плоча на стадиона. Тогава Аспарухов играеше в атака заедно с Георги Цветков-Цупето, а в отбраната на Етър бяхме аз и Сашо Чакъров. И двамата скачахме и играехме добре с глава. Но пък при гола стана центриране от фланга и имам чувството, че Гунди ни надскочи с може би половин метър. Толкова силен беше във въздушните двубои. После Сашо Върбанов изравни резултата и този гол се оказа фатален за Левски.

Макар че спира Левски за титлата в онзи мач, Етър е един от лесните провинциални съперници за „сините“ през 70-те. Чак до 1983 г. „виолетовите“ нямат победа срещу Левски. На какво се дължеше това?

Ами Левски си беше много силен отбор, това е. След обединението със Спартак, буквално събра най-силните футболисти в България, множество национали. Имаха огромна конкуренция на всеки пост и това качество донесе резултати през 70-те. Също така имаха и много добри млади таланти, които развиха.

Вие се озовавате през 1979 г. като треньор в школата на Левски при това във времена, когато се изгражда едно от най-силните поколения собствени играчи, благодарение на които Левски ще доминира през 80-те.

Всъщност аз завърших история по настояване на баща ми, лека му пръст и даже започнах работа в един музей в Берковица. Но издържах едва няколко месеца и се насочих към футбола. Мишо Георгиев, който беше шеф на школата на Левски, ме взе като треньор и се занимавах с най-малките. Това беше набора 1969-70. По-късно от този отбор излязоха много добри футболисти като Йотов, Донков, Груев, вратарите Здравков и Попов.

От Левски се озовавате в школата на кипърския Омония и сте свидетел на истинска революция, която правят българските треньори не само в клуба, но и в местния футбол. Работил сте с Йончо Арсов, легендарен треньор на Левски, известен в Омония като „Генерала“…

И не само с него. Там беше Васил Спасов-Валяка, после и Йончо Арсов. Но като цяло много български треньори имат заслуга за това, което се случи в Омония. Аз работех в школата, защото нямах опита и квалификацията за мъжки футбол. В школата на Омония голямата реформа прави друг левскар, Георги Пачеджиев. Той сложи ред в тренировките, раздели отборите по възрастови групи, структурира нещата. Може да се каже, че българите свършиха голяма работа в Омония, промениха тренировките, мисленето. Другите отбори не бяха конкурентни, защото залагаха предимно на ирландци и англичаните, които не можеха да пробият в страните си, докато в Омония работеха много добри български треньори.

Стигаме и до завръщането ви в Левски през 1997 г., този път като старши-треньор. Как се случи то?

Ами Левски беше в състояние, което беше подобно на сегашното – липсваха пари. Отборът беше имал и много неуспешен сезон. Тогава ръководех Спартак Варна, като с мен се свърза Андрей Желязков и ми предложи треньорския пост. На Левски няма как да се откаже. Започнахме да правим селекция от млади играчи, много от които бяха младежки национали по онова време. От Локомотив Пловдив дойде Гонзо, от Марица – Сашо Александров-Кривия и Асен Николов, както и Христов. Георги Борисов беше привлечен от Локомотив София, взехме Елин Топузаков. От дистанцията на времето това изглежда солидна селекция, защото много от тези играчи се оказаха ключови за Левски в следващите години. Достатъчно е само да споменем Гонзо. Но в онзи момент това беше, което клубът можеше да си позволи, защото нямахме възможностите на конкурентите ни и особено на Литекс. И тогава се правеха магии с трансферите, както е и днес. Гонзо го взехме за много малко пари, даже мисля, че дълго време дължахме на Локомотив Пловдив част от трансферната сума.

Но пък левскарите винаги искат първото място, купата. Е, купата я спечели същия отбор в края на сезона, когато би на финала ЦСКА с 5:0. Но тогава вече Мишо Вълчев беше заел моето място. Аз подадох оставка след един мач с Ботев Пловдив, който спечелихме с 1:0 в началото на пролетния полусезон.

Каква беше причината. Реално с вас отборът имаше много малко грешни стъпки?

Причината беше различна от резултатите. Как да го кажа точно? С щаба ми буквално се чувствахме изоставени. И тук не говорим само за финансите. Някак отборът беше оставен сам. Имахме проблем даже с тренировките. По онова време се ремонтираше „Герена“ и се сменяше тревната настилка. Нямаше даже къде да тренираме. В определен ден имаше да кажем едно парче от терена, което беше годно за тренировки, след това – друго. Ходехме и тренирахме например в Драгалевци.

Но това са детайли, които като цяло не интересуват феновете. Феновете винаги искат каквото и да се случва, отборът да печели и да вдига трофеи. В интерес на истината през онзи сезон нямаше как да се преборим с Литекс. Там се използваха средства, които нямат общо с футбола.

По-късно сте се изправял срещу Левски и като треньор. Кога беше най-трудно?

Беше трудно в конкретен мач. Начело на Локомотив София в предпоследния кръг домакинствахме на Левски от „Синята приказка“ на Мъри. Ако бяхме спечелили, на практика ставахме шампиони. В последния кръг играехме с практически разпадналия се отбор на Черноморец Бургас София на Ивайло Дражев и си взехме този мач с 6:0. Левски пък имаше домакинство на Литекс. Но реално шанса за титла на Локомотив дойде срещу един от най-силните отбори на „сините“ в историята. На всеки пост имаха страхотни играчи, да не ги изброявам един по един, защото се знаят от всеки фен. Давам си сметка, че за да спечелим онзи мач ни трябваше чудо. То чудото го направихме, защото вкарахме три гола. Но пък получихме пет.

Следите ли Левски днес и какво смятате за тима?

Гледам всеки мач. Не съм на мнението на повечето анализатори, че Левски е слаб. Напротив Левски има много добри футболисти, особено в атака – Станислав Иванов, Паулиньо, Робърта, Спиерингс. Това са много добри играчи. Проблемите са в защита, но те са обясними. Все пак излиза цялата защита, а тя се гради много трудно. Особено ако говорим за двойката централни защитници, които трябва просто да натрупат време заедно и да познават играта си. Ако тръгне единият наляво, другият какво прави. И така нататък. Но като цяло Левски не е толкова слаб, колкото мислят много хора и смятам, че ще подобри резултатите си. Към момента няма качеството на Лудогорец, Берое или ЦСКА-София, но пък е много по-добър отбор от останалите, които не можа да победи като Арда или Царско Село. Ще се изненадам, ако не спечели и мача си с Етър през уикенда.

Но мисля, че проблемите в клуба са другаде – с финансите, организацията и това може би се отразява по някакъв начин. Чисто футболно обаче Левски ще се стабилизира и е въпрос на време.


Няма голям Левски без „номер 6“

22 август 2020, 13:32  /  1226

„Уърлд Сокър“ през 1977 г: „Доминацията на ЦСКА дърпа българския футбол назад“ (първа част)

8 септември 2020, 15:30  /  775

Кандидатите за УС на Левски: какво иска да свърши всеки от тях?

28 юли 2020, 10:39  /  2138

Годишна награда на „Левски 365“ за най-добър футболист

31 август 2020, 11:47  /  653  /  5

Стига вече хленч, време е за работа

14 август 2020, 14:00  /  1465  /  2

7 неща, за да се случи „Синята приказка“

7 август 2020, 07:00  /  4475  /  2

Коментари за: Стефан Грозданов: „Левски не е толкова слаб, колкото си мислят анализаторите“ (0)

Все още няма коментари за тази публикация...

Бъди първият, който да коментира!


Публикувай коментaр за: Стефан Грозданов: „Левски не е толкова слаб, колкото си мислят анализаторите“

ВАЖНО! За да публикувате и/или оценявате коментари, е необходимо да влезнете в своя профил и/или да се регистрирате!
Вход
Регистрация