Левски 365 Животът в синьо!
Регистрация
Вход
/Привърженици

Синя Зона Б-18: Ангели, дяволи, ултраси или просто огромни сини сърца?

22 септември 2020 @ 11:30
Антони Джамбазов (Anthony)
1288  /   1  /  

От много време съм имал желанието да разкажа историята на една от най-интересните и вълнуващи организирани групи от привърженици на Левски. Група, която без много патос и афиширане, върши огромна работа за ултрас културата с безрезервната си подкрепа към отбора, съхраняването на българската история и памет, но също така върши и нещо много повече - дарява надежда и връща усмивките на деца в нужда и техните семейства. Ежегодните благотворителни инциативи на тези момчета и момичета ни карат да се гордеем, че сме левскари и ни правят по-добри и достойни българи. Имам удоволствието да ви представя разговорът ни с членовете на Синя Зона Б-18, които с гордост наричам приятели и братя:

Разкажете малко за началото? Как започна всичко, как и кои решихте да създадете Б-18? Кога и къде?

Синя Зона Б-18 съществува по кодекса на Ултрас културата (с първо знаме) още от 90-те години. Винаги се е отличавала основно с активно посещаване на мачове, но 2015 година е преломна за групата. Тогава отделни членове (които и в момента са водещи фигури) се събират и правят клуба официален, като към него са вписани учредителни протоколи, вътрешен ред и по-важното - предначертан е пътя, по който групата да се развива. Още от самото начало се разбрахме организацията ни да стъпи на три основни стълба: безрезервна подкрепа на Левски навсякъде, почитане на българската история, с цел поддържане на българщината и благотворителност. Основният слоган, който следва групата е „Всичко се състои в нашите задружни сили“.

Колко активни членове и симпатизанти имате?

Според вътрешния ни правилник не изнасяме подобна информация официално. 

Вашата група е известна със страхотните инициативи за набиране на средства за лечение на деца. Разкажете как и кога започна това, как избрахте на кого да помогнете за пръв път?

Както споменахме по-горе, благотворителността беше много важно перо за нас, като група. Това е един аспект от дейността ни, чийто произход се корени в самите нас, като разбирания, морални ценности, възпитание... и за да съществуваме в този си вид, трябваше да го развиваме, защото преди всичко ние сме хора. Трудно можем да кажем как избираме каузите си, това е един много дълъг и болезнен процес за нас, защото искаме да помогнем на всички. Но уви не така стоят нещата в действителността. Основните ни критерии, които сами оформихме в годините, бяха да се насочим към деца, без значение от сумата за събиране, футболните пристрастия или положение в обществото. Първата ни кампания беше за едно малко момченце, болно от Спинална мускулна атрофия, нашият Радо Енев. Момче с невероятно излъчване, харизма и борбеност, в това число и семейството му. Можем да кажем, че това е нашият малък патрон. Радващото е, че схората, на които сме се опитали да помогнем, и до днес сме в добри отношения, поддържаме контакти, следим тяхното развитие и сме готови да се включим при нужда във всеки един момент. Сега Левски има нужда от нас и с каквото можем помагаме. Апелираме към всички левскари също да продължат да помагат на любимия клуб.

Може ли да дадете детайлна информация какви суми са набрани през годините, какви бяха конкретните каузи и какъв е резултатът от тях?

В нашата страница имаме подробни отчети на всички наши инициативи и всеки, който желае, може да се запознае. Ако трябва да обобщим, сумата на всички събрани средства надхвърля 130 хиляди лева за последните 5 години. Това са суми, на които ние сме просто обединителна сила, но всичко идва от хората, които ни вярват. Никога не пропускаме, и този път няма да го направим, да благодарим на стотиците сини сърца, които ни се довериха, хора, които отделяха от залъка си, бъркаха в чиниите на децата и семействата си, за да помогнат. Стотици истински, нормални хора, затова Левски винаги ще бъде „Отбора на народа“.

Какво ви носи цялата тази благотворителна дейност? Предполагам, че изисква много време, нерви, средства и всеотдайност? Заслужава ли си?

Да видиш едно дете как се усмихва, да видиш промяната след като си се опитал да помогнеш, това е нещото, което ни зарежда, чувство, което не може да се опише: на радост, гордост, удовлетвореност... Но това носи със себе си и отговорности. Отговорности, от които ние никога не сме бягали, като ще продължим така и занапред, но винаги с ясното съзнание, че освен нас има и много други хора, които помагат- ние сме просто една малка брънка във веригата.

Помагат ли ви и други хора или организации? Бихте ли отличили някой? Смятате ли, че левскарите приемат присърце подобни каузи?

Основната тежест пада на нашата организация, като винаги сме търсели и намирали подкрепа от нашите родители, близки и приятели. Но пак дебело подчертаваме, без сплотената левскарка общност, която е със силно изразено чувство за съпричастност, нямаше да успеем да реализираме и 1% от замисленото. Смятаме, че Левскарите са от онази чиста част на България, народната. Хора с чест и достойнство. Хора, които носят семейните и български ценности. Хора, които наистина приемат подобни каузи като свои. Без такива хора ние трудно бихме могли да направим каквото и да е. 

Случвало ли се е да ви упрекват или обвиняват в нещо?

Критики винаги ще има, но ние винаги гледаме градивно, не се засягаме и гледаме да не повтаряме стари пропуски.

Да се върнем към фенството. Вие сте ултраси, много хора лепят етикети като хулигани, лумпени и т.н.  Какво е за вас да си ултрас? Какво не знаят хората за тази част от футболния живот?

Да си ултрас означава да обичаш, но в по-безкомпромисния вариант, ако щете дори в арогантния му вид. Ето, ние обичаме Левски и сме готови да браним честта му чиста и неопетнена. Това е чувство на много силен идеал и именно тук, може би, голяма част от обикновените хора не ни разбират.

Организирано посещавате мачове на Левски в България и чужбина. Може ли да разкажете за някоя интересна случка или преживяване у дома или на гости?

Да, посещаваме гостувания и в чужбина, и в България.През годините сме обиколили десетки стадиони зад граница, всяко едно от гостуванията има своя чар и е оставило силни спомени в нас. Самата атмосфера, която витае във въздуха още от сутринта, те кара да се чувстваш добре. После идва срещата с останалите момчета, с които се запасяваме с много натурален сок... да с натурален сок, за да може да ни смогне на алкохола ?... и шоуто- нека да започне.

И накрая - какво мислите за случващото се в Левски? Каква форма на управление смятате за най-правилна? Ще успеем ли да се измъкнем от тежката ситуация и как?

В последните месеци се доказа, че публиката на Левски е най-големия капитал на клуба, което е едно голямо начало за стабилизацията му. Базирайки се на тази любов, очакваме да бъдат привлечени нови рекламодатели и спонсори, които да забележат потенциала на нашия клуб и да помогнат за формирането на бюджета. Основното обаче, в което вярваме е, че нашето задължение, като фенове е да сме на стадиона и да подкрепяме отбора безрезервно, както морално така и финансово.

В този ред на мисли, какви са намеренията ви спрямо предстоящата кампания за клубно членство? Вашата организация смята ли да се включи и ще призовете ли левскарите да го направят масово?

С оглед моментното финансово състояние на клуба, подобна кампания е от огромно значение за оцеляването на Левски. В предните кампании видяхме на какво е способна синята общност, когато е обединена и фокусирана върху мисията любимият отбор да продължи да съществува. Всеки от нас осъзнава голямата отговорност, която всички левскари носим пред поколенията, пред родителите ни, които са съхранили идеята Левски за нас и пред децата ни, които ще продължат да я пазят. Как ще участваме ли? Така, както го правим винаги - с всичките ни сили, с нашите семейства, с нашите приятели. Има различни нива на членство, всеки според възможностите си. Няма да спрем дотук. Има много левскари, които с годините са се отдръпнали от футбола, от отбора, от идеята, животът ги е насочил в друга посока, всеки познава такива хора. Те са левскари, винаги ще бъдат, защото веднъж приемеш ли идеята Левски, тя остава в теб, независимо колко далеч и в кое крайче на сърцето я сбуташ с годините, тя е там и винаги ще бъде. А да си член на Левски значи именно това - да покажеш, че си част от идеята, от ценностите, мечтите и идеалите на поколенията, следвали завета на Апостола. Затова ние от Б-18 си поставяме задача да достигнем до максимален брой такива хора. Да привлечем вниманието им, защото какво ти струва да станеш член на Левски - няколко минути и няколко лева... но в замяна получаваш благодарността на цялата синя общност, една карта за историята, която ще казва на всички: „и аз бях там, и аз помогнах“ и не на последно място, ще си една малка част от вечността - от 1914 до безкрая на времето...


Йончо Арсов: „Следващата важна стъпка трябва да е втори отбор в Б група“

4 август 2020, 09:27  /  5424  /  1

Какво (не) каза Наско Сираков?

11 юни 2020, 16:22  /  306

Паулиньо: „Играх с Пато, а в мъжкия футбол с Коринтианс ме вкара Тите“

18 септември 2020, 14:36  /  841

Желю Станков за първия месец от сезона в Левски

27 август 2020, 13:18  /  957  /  1

Фенклубът, който отказа да се пребоядиса в зелено

21 юли 2020, 20:15  /  1064  /  1

Ексклузивно от последната контрола срещу Витоша Бистрица във Фейсбук!

1 август 2020, 16:45  /  1094

Коментари за: Синя Зона Б-18: Ангели, дяволи, ултраси или просто огромни сини сърца? (1)

1

147
Едни хора, на които не спирам да се възхищавам! Продължавайте в същия дух и да знаете, че в мое лице, винаги ще намирате човек, към когото може да се обърнете за помощ и съдействие!
22 септември 2020, 14:41
2    0

Публикувай коментaр за: Синя Зона Б-18: Ангели, дяволи, ултраси или просто огромни сини сърца?

ВАЖНО! За да публикувате и/или оценявате коментари, е необходимо да влезнете в своя профил и/или да се регистрирате!
Вход
Регистрация