Левски 365 Животът в синьо!
Регистрация
Вход
/Мачът

Със сините в атака по верния път

Георги Тодоров за първи път можеше да приложи принципите на градене на тима, които анонсира, както и да направи смело решение в атака. Всичко това се отплати богато

30 август 2020 @ 16:36
Васил Колев (v.kolev)
849  /   0  /  

„Сините в атака“ е популярен рефрен, който говори за огромна традиция в Левски. Липсата на варианти в отбрана накара треньорът Георги Тодоров да направи промени пред защитната линия и най-вече в атака, като това му донесе убедителната победа с 4:0 над Монтана и така необходимото спокойствие да продължи изграждането на отбора след може би най-слабия старт на Левски в историята. А „може би“ е само, защото не са много очевидците на такова начало, както сочи статистиката.

Ключовата роля на Старокин

Един от главните фактори Левски да стигне до победата е, че за първи път този сезон успяхме да видим някои от принципите, с които ни се обещаваше, че ще се гради новият отбор. А именно по-младите играчи да растат покрай опитните.

И в това отношение Тодоров направи един ход, който се очакваше отдавна. След като изигра мач и половина като ляв бек и също толкова на другия фланг в отбраната, за които беше жестоко критикуван, Орлин Старокин най-накрая се озова на номиналния си пост като дефанзивен халф. Като в магическа пръчка този ход нареди пъзела нататък.

Старокин бе на ниво и покриваше добре зоните си, а това веднага даде отлична възможност на Илия Юруков да направи един от онези мачове, които преди две години накараха сините фенове да видят в него една от звездите на бъдещето. Юруков се движеше много добре по целия терен, участваше в атаките, пресираше, а добрата му позиционна игра и затварянето на пространствата позволи на „сините“ да разгърнат играта си по фланговете, което винаги е било силна страна на тима в историята.

Не на последно място Стайн Спиерингс, който бе обявен за играч на мача от „Диема“, вкарвайки два гола, разви отлично играта си на неговия пост, след като и той запушваше дупки в предишните два мача, когато изнерви максимално феновете на отбора с безлична игра.

Ходът с Паулиньо в атака

Безспорно обаче треньорът на Левски направи най-добрия си ход в атака. Той постави на върха бразилеца Паулиньо вместо да се довери на Станислав Иванов, който демонстрира неуверена игра от началото на сезона. Или пък на някой от юношите Илия Димитров или Мартин Петков, каквито бяха част от прогнозите преди мача.

От една страна бразилецът е достатъчно опитен, за да се нагърби с играта на този тежък пост и то във време, когато Левски има трудности с головете си. От друга той беше изключително подходящ за тази роля с прецизния си удар, защото Левски си беше подготвил много добре домашното и използва шансовете си с удари отдалеч, които очевидно са ахилесова пета на Монтана. Паулиньо беше показал веднъж надеждността си за подобна стратегия с попадението си в Кърджали, единственото преди този мач за „сините“. Не е случайно, че два пъти се разписа Спиерингс, а веднъж и десният бек на тима Ивайло Найденов, което просто значи отлично изградена и изпълнена стратегия.

Бъдеще без Робърта?

Този мач беше чудесно доказателство на тезата, която се налага от началото на сезона. Тя е, че Левски може спокойно да разчита на бъдеще без звездите си, които са гласени за трансфери. И ако в първите три мача причината беше, че всички са еднакво слаби и не могат да дадат разликата, то в двубоя срещу Монтана се видя, че разчупването на стереотипа в атака носи положителен резултат. До голяма степен Левски беше и заложник на големите очаквания в труден момент към най-голямата си звезда и талант Робърта, но контузията му показа, че отборът има варианти в нападение за разлика от отбраната, където изборът не е особено голям.

Демонстрираното в Монтана е ясен знак за Сираков, че трябва да приема първата добра оферта за нидерландеца, когато се появи такава. В противен случай рискува от една страна Робърта да загуби стойността си в предстоящия труден сезон или пък да вкара Левски в руслото на предвидимостта. Не на последно място той „запушва“ и талантите, които отбора има в лицето на Илия Димитров, Мартин Петков и Марин Петков, което пък не е добре в дългосрочен план.

Без крайности

Публиката на Левски изстрада твърде много в последните месеци. И може би заради това думите на Георги Тодоров, че отбор и фенове най-накрая могат да се усмихнат, са точно и на място. Не бива да се залита в крайности. Все пак Монтана не е от най-трудните съперници, но пък и Левски беше притиснат да печели на всяка цена този мач, намирайки се на дъното на класирането. Големият резултат не бива да превъзбужда, но пък е и огромна глътка въздух за изправения пред трудни изпитания тим.

Изводът: когато градиш отбор по правилния начин, следваш принципите (опитни играчи до младите в невралгични зони) и най-вече огромната историческа синя традиция, вероятността да тръгнеш по верния път е много голяма.


Снимка Десислава Комарова

 


За Левски, истината и свободата

29 юли 2020, 13:42  /  1649  /  2

Победа над Ирландия = най-много левскари в отбора

3 септември 2020, 17:56  /  524

Незададеният въпрос

21 август 2020, 16:11  /  2395  /  2

Левскарската вратарска династия Михайлови

14 август 2020, 11:22  /  1343

Криминалните хроники на Царя

26 юли 2020, 11:05  /  752

От Сираков се чака нов „План 2007“

16 юли 2020, 16:45  /  529  /  2

Коментари за: Със сините в атака по верния път (0)

Все още няма коментари за тази публикация...

Бъди първият, който да коментира!


Публикувай коментaр за: Със сините в атака по верния път

ВАЖНО! За да публикувате и/или оценявате коментари, е необходимо да влезнете в своя профил и/или да се регистрирате!
Вход
Регистрация