Левски 365 Животът в синьо!
Регистрация
Вход
/Интервю

Паулиньо: „Играх с Пато, а в мъжкия футбол с Коринтианс ме вкара Тите“

„Искам да спечеля нещо с Левски. Да работя така, че това да се случи, независимо колко ще остана. Но това е желание на всеки футболист в сегашната съблекалня.“

18 септември 2020 @ 14:36
Васил Колев (v.kolev)
900  /   0  /  

Паулиньо, кариерата ти започва в родния Сао Пауло и по-точно в най-популярния местен отбор – Коринтианс. Как се озова там – симпатии в семейството или просто беше в твоя район?

Започнах на 7 години в Коринтианс. Баща ми ме заведе там. Първо тренирах футзал, а после излязох на терена. Реално в „Тимао“ прекарах 15 години от живота си, от 7-годишна възраст чак до 22. А отговорът на конкретния въпрос е, че цялото ни семейство е от Коринтианс и баща ми просто нямаше как да допусне да отида другаде.

А кой е големият ти идол в Коринтианс. Сократес, когато още не си бил роден или някой друг?

Разбира се, него не съм го гледал как играе, а само съм чувал и чел различните митове около това какъв футболист е бил. Но пък съм гледал Роналдо в Коринтианс. По-късно и Карлос Тевес. А на терена в Коринтианс съм играл заедно с Алешандре Пато. Тези са най-големите.

Кой е първият ти спомен от националния отбор на Бразилия? Би трябвало да е от световното първенство през 2002 г. в Япония и Южна Корея, съдейки по възрастта ти.

Да, точно така. Бях на 9 години, когато видях как станахме за пети път световни шампиони. Много силни спомени останаха у мен от това време и конкретно от онова световно.

Какво представлява това да следиш националния отбор на Бразилия в едно обикновено семейство? Как се гледат мачовете?

Искам да ви споделя основното. Когато играе националният отбор, животът в Бразилия буквално спира. Подчертавам дебело: животът спира. Всички семейства се събират и гледат. Така беше и у нас. Когато играе „Селесао“, няма как да се прави нещо друго. Събираме се пред телевизора и гледаме. Футболът е страстта на народа в Бразилия. Всички хора се интересуват от футбол. Всичко замира заради тази страст.

А как се изживяват трудностите, да не кажа трагедиите като загубата с 1:7 от Германия на световното първенство през 2014 година?

Дори не искам да говоря за това нещо. Бразилия е страната на футбола, пет пъти сме световни шампиони, имаме огромно самочувствие и когато това се случи… Тази загуба от Германия дори не искам да я коментирам. Донесе ни много болка. Гледаме и помним обаче предимно радостните моменти, това е бразилският футбол.

При толкова таланти в Бразилия, които излизат всяка година, какво се изисква за да пробиеш – да стигнеш до първия отбор на клуб като Коринтианс, а после да излезеш и в чужбина?

Може би основното е това, че в Бразилия има много, ама много таланти. Но това, което е в главата и отношението към футбола и живота, е което пречи на голяма част от тях да се издигнат и да пробият. Аз мисля, че съм съсредоточен и мисля по един начин, който после пренесох в професионалния футбол. Концентриран съм върху това което правя и което харесвам. Може би това помага на всеки един да излезе от Бразилия. Коцентрацията върху футбола е най-важното и още от малък съм го научил.

Виждал ли си много пропилени таланти? Футболисти, които днес можеше да са сред най-добрите в света?

Много, аз съм виждал много. Страшно талантливи деца и юноши, които не спазват някои много простички неща, извън концентрацията и фокуса. Не мислят изобщо за бъдещето и какво изисква то. Дори си позволяват често пъти да нарушат по много детски начин режима преди мач. След това се чудят защо не им се получава, защо други стават големите звезди и се озовават в центъра на вниманието. Това се повтаря непрекъснато и няма как да не се отрази на един футболист. Ще ме питате за имена? Няма имена, тези хора остават неизвестни за историята, защото никой не може да предположи какво би могло да се случи.

Кой е най-добрият бразилски футболист, който си гледал през живота си?

(Въздъхва.) Роналдиньо. За мен това е Роналдиньо. Неговият стил е това, което харесвам във футбола. Разбира се, не мога да пропусна Роналдо, „Феномена“. Също и Ромарио. Споменавайки тези, които съм гледал на живо и са играли по мое време, това е Роналдиньо. Защото иначе като бразилец няма как да пропусна Пеле, Зико... Беше истинска радост и удоволствие да се гледа Роналдиньо.

Защо избра Зоря Луганск като първа възможност да излезеш извън Бразилия?

Имах опция да подновя с Коринтианс за още една година. Само че аз знаех, че в момента, в който преподпиша, ще ме преотстъпят. Тогава дойде и предложението от Украйна, от Зоря. Това, което ме изкуши в предложението, беше, че знаех, че ще играя в групите на Лига Европа, където Зоря се бяха паднали срещу Манчестър Юнайтед, Фейенорд и Фенербахче. Приех бързо.

Зоря е от район, където има военни действия. Ти какво разбра от тях?

На практика нищо. Когато пристигнах в Зоря започнах да живея в Запорожие, където беше преместен тимът. Така, както Шахтьор не е в Донецк, а в Лвов. Не сме тренирали и изобщо не съм стъпвал в Луганск и нямам представа какво се случва там, освен чутото. В Запорожие всичко беше спокойно.

В Левски имаш най-много мачове като професионален футболист. Какво най-много ти харесва тук – в клуба, както и в София?

Това, което най-много ми допада е атмосферата в клуба. В съблекалнята също е невероятно настроение и дух. И разбира се, нещо, което е не точно невероятно, а направо впечатляващо. Това е публиката.

А София?

София е много красив и най-вече спокоен град. Това страшно много ми допада. Животът тук е прекрасен. Добър град за живеене, може да се разхождам спокойно. Но тук имам предвид конкретно нещо – няма престъпност по улиците, което е важно за човек като мен, израснал в Сао Пауло. Иначе ме спират по улиците, усмихват се, говорят ми, снимат се с мен. Това ми е приятно и ме прави щастлив. 

Има ли нещо, което съжаляваш, че не си постигнал в Левски?

Липсва ми трофей. Ще се върна на финала за купата, още сънувам онзи мач със Славия, който загубихме, но това е футболът. Много исках да спечеля купа с Левски, бяхме много близо, изглеждаше толкова възможно, но и загубите са част от футбола.

От кой треньор си успял да вземеш най-много?

Безспорно най-голямо влияние в кариерата ми има Тите, който ме качи от юношеския в мъжкия отбор на Коринтианс, а беше и треньор на националния отбор. Няма как дори само с направеното, Тите да не е изиграл важна роля в живота ми. Тите е невероятен като треньор, а и като човек и много помага. Един млад играч може да научи много от треньор като Тите, който е фокусирал работата именно към тази възраст, в която си между юношеския и мъжкия футбол. Изключителен човек.

А от многото треньори, с които си работил в Левски?

Всеки един от тях ми е дал нещо и с всеки съм имал много хубави моменти, ако трябва да бъда честен. Всеки от треньорите ми в Левски е бил важен за мен и сме имали споделени моменти.

Какво искаш да постигнеш в Левски, не се знае докога ще си в отбора?

Независимо докога ще остана, искам да работя така, че да спечеля нещо с Левски. И съм сигурен, че всички играчи в съблекалнята мислят по този начин. Не съм само аз този, който иска това.


Излезе от печат левскарския роман „Оброкъ“

9 август 2020, 07:00  /  1130

Победа над Ирландия = най-много левскари в отбора

3 септември 2020, 17:56  /  524

Сираков на „Синьо Лято“: „Обещавам одит на клуба от голяма фирма“

12 септември 2020, 13:52  /  1923  /  1

Пепи Димитров за седемте символа на Левски и защо трябва да се пазят

7 август 2020, 11:00  /  2237  /  6

Йончо Арсов: „Следващата важна стъпка трябва да е втори отбор в Б група“

4 август 2020, 09:27  /  5454  /  1

Левски губи Холмар без пари

29 август 2020, 14:18  /  2152

Коментари за: Паулиньо: „Играх с Пато, а в мъжкия футбол с Коринтианс ме вкара Тите“ (0)

Все още няма коментари за тази публикация...

Бъди първият, който да коментира!


Публикувай коментaр за: Паулиньо: „Играх с Пато, а в мъжкия футбол с Коринтианс ме вкара Тите“

ВАЖНО! За да публикувате и/или оценявате коментари, е необходимо да влезнете в своя профил и/или да се регистрирате!
Вход
Регистрация