Левски 365 Животът в синьо!
Регистрация
Вход
/Четиво

Конвулсиите на модела „Бащица“

Драма около Левски няма, пътят към бъдещето ще ни накара да свикнем със задаването на въпроси по всяко време и за всичко

03 септември 2020 @ 08:53
Васил Колев (v.kolev)
885  /   0  /  

В последните десетина дни като че ли за феновете на Левски е много по-интересно това, което се случва извън терена около клуба, отколкото представянето на отбора, спечелил междувременно първата си победа за сезона срещу Монтана с 4:0. Продължителната и едновременно с това безкрайно отегчителна пресконференция на ръководството по повод въпроси от привържениците бе последвана от серия от телевизионни изяви на ръководни фактори и фенове, в които летяха взаимни обвинения и внушения. Поставиха се редица въпроси – от потенциални злоупотреби до търговия с влияние през годините от страна на фенските структури. Дали обаче всичко това не е буря в чаша вода? По-скоро да. Или ако бъдем още по-точни – това са конвулсиите на отиващия си модел „Бащица“.

Моделът, който почти никой не разбира

Малко са хората, които могат да дадат точна дефиниция на модела „Бащица“, защото такава просто не съществува. Масово е мнението, че това е един богат човек, който харчи парите си за любимия отбор и съответно го управлява, както намери за добре. Това донякъде е така. Но не е модел, а нещо, което се случва в множество клубове по света и не носи негативен смисъл.

А негативният смисъл, който влагат в понятието част от феновете на Левски, означава друго: човек, който най-често против волята си е накаран да финансира даден отбор от политическите кръгове. Той не дава собствени пари или ако го прави са под формата на заеми, които задължават клубовете и те в крайна сметка фалират. Обикновено парите са свързани с някакъв „бизнес“, който му е даден, за да прави отчисления. „Бащицата“ прави отчисления, но прибира по-голямата част от заработеното от дадения бизнес за себе си. Създава хранителна среда за хора, живуркащи около футбола. Всичко това води рано или късно до проблем за клубовете и „Бащицата“ е гонен или подменян. Ето това е моделът, който няма нищо общо с обичащия отбора богат човек, харчещ парите си, както намери за добре.

Отклоненията в Левски

В Левски поне 10 години функционира този модел. И то в най-уродливата му форма с множество отклонения.

Такова отклонение е най-богатият (доскоро) българин Васил Божков. Открехвайки някаква завеса около случилото се, той съвсем открито внушава, че е бил накаран да се захване с Левски като част от сделка от самия премиер Бойко Борисов. Проблемът при него е, че придобивайки клуба, се държеше сякаш е получил като актив към него и феновете във вид на крепостни селяни. Само така може да се тълкува желанието му те да защитят бизнеса му при атаките от страна на държавата. Нещо повече, той ги упрекна за това, че не са го сторили при изпращането на акциите на Наско Сираков с думите: „Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи.“

По-тежките последствия обаче бяха за масата привърженици. Те осъзнаха, че след като Божков, който изглеждаше недосегаем години наред, може да бъде атакуван и повален, то Левски не е щит и няма как да бъде такъв. Което на свой ред прави невъзможна търговията с влияние от висши политико-икономически кръгове с името и емблемата. А това поставя под съмнение самото бъдеще на клуба. Примерът с Божков категорично ограничи на практика до нула желаещите да бъдат на неговото място бизнесмени.

В онзи момент с модела „Бащица“ в Левски на практика беше приключено.

Ролята на Сираков

Колкото и да си придава важност, Константин Папазов единствено вдигна пушилка. Този, който задвижи процесите, се казва Наско Сираков. Папазов не бе взет насериозно от Васил Божков и на негов гръб бизнесменът от Дубай си позволи с лекота да разиграе театъра с акциите, които Сашо Диков разнасяше из София. На сцената обаче излезе Сираков и ситуацията наистина се промени. С незабавната и безусловна подкрепа на огромна част от левскарската общност той наистина задвижи процесите по края на модела.

Искам да бъда последният мажоритар на Левски, след което той да стане собственост на феновете си

декларира Сираков пред последното Общо събрание

Истината е, че само човек като него, в ролята на знаме и емблема на подобен процес, моделът може да се промени. Феновете нямат сили да го направят самостоятелно заради своята индивидуална анонимност. Ако се беше стигнало до ситуация след призива на Бойко Борисов („Вземете акциите и елате!“), това щеше да бъде краят на организациите и огромен удар по самата идея. Феновете щяха да станат лесна жертва от една страна на хранителната среда, която съществува около Левски и която не иска да пусне кокала, а от друга на политико-икономическите кръгове, които искат да дърпат конците зад кадър. За тях феновете са пречка поради своята многочисленост, раздробеност и най-вече желание за независимост.

Поради това появата на Сираков беше перфектен ход.

Дали обаче от Наско не се очаква твърде много? Само наивници могат да смятат, че той може да промени модела сам и за един ден. Легендарният голмайстор каза в интервю пред levski365.com, че до Нова година ще прави много глупости. Имаше предвид отбора, но това важи и за ситуацията извън терена. Казано с други думи, Сираков със сигурност ще покаже и показва някои рефлекси на модела „Бащица“. Цената, която плаща и ще плати е намаляването на доверието към него и приближаването към момента, в което това доверие ще трябва да бъде потвърдено по някакъв начин.

Например нежеланието да се съобрази на Общото събрание с дребните акционери, че в устава на клуба трябва да бъде записано това, че цветовете на Левски са сини и заедно с името и седалището са непроменими, както и детайли свързани с това. Той изтъкна като аргумент, че самият е гарант това да не се случва, докато акциите са в него. Само че никой не може да гарантира, че акциите ще са винаги в него. Или пък първата му пресконференция, когато каза, че е готов да вземе пари буквално от Дявола, за да спаси Левски. Също така стоицизмът, с които изтърпява театрите на своите партньори и подчинени.

След последните месеци, в които левскарите по безпрецедентен начин помагат и държат жив клуба, всякакви еднолични действия, особено тези, свързани с идентичността, ще бъдат тежък удар върху този, който ги извърши. В случая Наско Сираков. Ниската активност в дарителските инициативи е само сигнал за това.

Спекулата с прозрачността

Левски трябва вече да се управлява прозрачно. Или поне докато не се намери Чичко Паричко, който да излее милионите си от сърце и да каже, че той ще прецени как да се харчат, стига да дава резултати.

Дарителската кампания беше съпроводена с клетви за прозрачност. Буквално от всеки ръководен фактор. Павел Колев дори обясни на споменатата пресконференция какво означава тя според него и каква е разликата с отчетността. Самият той подчерта, че прозрачността не значи да публикуваш отчет за изядените пици или баките с блажна боя, а да обясняваш процесите. Ето в това на този етап шефовете на Левски се провалят.

Обяснението на процесите включва и това да запазиш самообладание и да отговориш на всеки въпрос, дори и този, който намираш за дребен и незначителен. Да разясниш внимателнo и разбираемо процесите, без да квалифицираш питащите или да правиш внушения по техен адрес. Защото не са те проблемът, а огромната мълчалива маса, на която подобно поведение може би няма да допадне.

Факт е, че в Левски не обясняват процесите или го правят крайно избирателно. И това поражда съмнения у тези, които си дават парите. В някои случаи може да има пропуски в отчетите (например никъде не се виждат ясно приходите от събраните глоби от КАТ). В други обаче личат видими тенденции и е редно да се обясняват. Защото не всеки възникнал въпрос значи злоупотреба, дори и да създава подобни внушения.

Например, ето една забележима тенденция в отчетите. Клубът плаща някакви суми за лагери преди мач. След идването на Наско Сираков се вижда, че тези суми намаляват с от 500 до 900 лева за всеки двубой. Същевременно след идването на Сираков е уволнен спортният директор Ивайло Петков, а клубът се разделя, без да обяви причините, с администратора на отбора. Може би е съвпадение, но след това цените на лагерите падат видимо.

Именно в последните месеци течеше и разследването на bTV за възможни злоупотреби с лагери, хотели и екипировка в БФС, в което беше включено и името на сегашния изпълнителен директор на Левски Павел Колев.

Не е ли нормално при това положение да се задават поне въпроси и евентуални недоразумения да се изчистват адекватно, бързо и хладнокръвно, без сърдене и фасони? Защото начинът, по който се случва това – версията за спящите по четирима в стая играчи на Черно море в Турция, не само предизвиква комедии, но и поставя Левски в обидно положение като институция и руши доверието в ръководството.

Съвсем логичен въпрос, който всеки би могъл да си зададе е „Защо разходите се оптимизират чак с идването на Сираков?“ „Какво е пречило да се случи преди това, например през февруари?“

Членството като ключов момент

И тук стигаме до вероятно ключовия момент във всички процеси, свързани с модела: членството в клуба.

В един идеален бъдещ свят, членовете ще са тези, които ще избират бъдещия президент на Левски. Тогава Сираков няма да получава доверие спонтанно във „Фейсбук“ (както и да го губи там), а това ще се случва на избори. Той ще трябва да представи идеите си и вероятно да се конкурира с други като него. Членовете пък ще избират на кого от всички да се доверят и да поверят управлението на любимия си отбор, при това за фиксиран период от време.

Днес обаче нито Сираков, нито клубът са готови да обещаят подобно нещо. Кампанията по-скоро е още една възможност на Левски да събере свежи средства и е насочена към чувството за принадлежност у привържениците. Ще бъде въпрос на чест да се сдобиеш за себе си и семейството си с този „удостоверител“ на принадлежност и то да го правиш във времето, докато хипотетичните привилегии като томболи и търговски отстъпки едва ли биха развълнували сериозно някого.

Но пък кампанията за членство ще бъде и тест. Левскарите ще покажат дали отново могат да се активизират и да ударят финансово рамо на клуба или ръководството е пропиляло тяхното доверие.

От друга страна членството ще бъде тест дали левскарите виждат в него бъдеща възможност да решават съдбините на клуба и дали изобщо този въпрос ще бъде поставен пред тях по време на кампанията като някакво обещание.

Третият важен въпрос е дали кампанията ще стигне до една голяма маса от хора, така наречените „неорганизирани“ левскари, с чието доверие много хора обичат да спекулират. Всъщност никой не може да представлява неорганизираните левскари, нито да се заиграва с тяхната численост и доверие. Ако и клубът не направи това, то веднъж завинаги ще бъдат приключени всички спорове по темата.

Бъдещият модел като решение на всички проблеми

А най-вероятно ще се случи точно това. В следващите месеци левскарите ще се убедят, че единственият начин клубът да се управлява добре и това да носи резултати, е да се намери легалната форма за периодично препотвърждаване на доверието.

Не искам да казвам силна дума, но смяната на модела е начинът да се решат всички конфликти. Например този между феновете. Или „виртуалното левскарство“.

В сегашната ситуация една група привърженици обвинява друга, че се възползва от влиянието си и се обогатява чрез търговска дейност. Само че всичко това се случва виртуално. В един бъдещ момент критична маса фенове просто ще притиска избраното ръководство да не допуска търговски практики с фирми на организациите. Или пък няма да го прави. Ще бъде въпрос на приоритети и реална демокрация. Демокрацията ще включва всички методи на пропагандата в предизборната борба, които днес виждаме да се прилагат без особен смисъл. Но тогава ръководителите ще трябва да откриват реалните проблеми и да ги решават с твърда ръка, а внушенията просто ще останат на заден план.

И едва ли ще има ръководство, което ще си позволи да говори два часа празни приказки при толкова много конкретни въпроси, защото ще може да бъде сменено от недоволни фенове, ако са критична маса, със скоростта на светлината.

Не вярвате? Погледнете какво се случва в клуб като Барселона. Там в битката за влияние стигнаха до абсурда да наемат компания, за да разваля имиджа на… Лионел Меси в социалните мрежи.

Самите социални мрежи пък ще станат просто фонов шум. Значими, в някаква степен социология, но не и двигатели на процеси в клуба, каквито без съмнение са днес.

Така че всички драми и битовизми в последните дни може да се приемат просто като един път към неизбежната смяна на модела. Те са обикновени конвулсии на отиващото си време на Бащиците, когато освен извор на средства, шефовете се явяваха и арбитри на всякакви конфликти.

Не е чак толкова далеч денят, в който всичко това ще се решава цивилизовано, осъзнато и демократично на единствената възможна сцена – изборите. Може да бъде осуетено само, ако се появи някой „луд“, който да извиси над токсичната среда, да покаже здрава ръка и най-вече да пръсне цяло състояние от любов към Левски. Желаещи?


Стефан Грозданов: „Левски не е толкова слаб, колкото си мислят анализаторите“

11 септември 2020, 18:27  /  685

Новата екипировка е огромен срам за Левски!

10 август 2020, 14:03  /  7707  /  3

Така играха сините

30 август 2020, 16:27  /  346

Телевизията като бъдеще за Левски

17 август 2020, 11:10  /  2281  /  1

Кой е най-големият левскар?

31 юли 2020, 17:49  /  2586  /  12

Как Левски и Лацио станаха приятели

19 август 2020, 09:38  /  3725

Коментари за: Конвулсиите на модела „Бащица“ (0)

Все още няма коментари за тази публикация...

Бъди първият, който да коментира!


Публикувай коментaр за: Конвулсиите на модела „Бащица“

ВАЖНО! За да публикувате и/или оценявате коментари, е необходимо да влезнете в своя профил и/или да се регистрирате!
Вход
Регистрация