Левски 365 Животът в синьо!
Регистрация
Вход
/Привърженици

Как Левски и Лацио станаха приятели

Приятелството между привържениците на Левски и Лацио е пословично. Масово се смята, че то е последствие от стогодишния юбилей на Левски, в който „сините“ се изправят срещу римския отбор. Но истината е, че тази дружба възниква в началото на века, а в основата е един зъболекар от Варна и голям левскар Иво Тасков.

19 август 2020 @ 09:38
Васил Колев (v.kolev)
3771  /   0  /  

Ако не сте италианец и се озовете на някой от международните мачове на Лацио или римските дербита срещу Рома, няма начин да не чуете за него или да не го срещнете. Иво Тасков почти винаги е там и често помага на различни хора и групи от фенове да се сдобият най-малкото с билет. Иво е едно от най-познатите лица във фенклуба на Левски  „Ултра Варна“ и мотор на ежегодната среща на левскарите и турнир по мини футбол „Синьо лято“, който тази година ще се състои между 11 и 13 септември в курортния комплекс „Албена“. Варненецът е бивш член на Управителния съвет на Тръст „Синя България“.

„Детството ми премина през 80-те години с мачовете на Левски и играта на големите ми любимци Наско и Гиби“, разказва Иво. „В края на това десетилетие започнах да чета усилено за международен футбол в спортните вестници и попаднах на една статия в „Старт“ за лошите момчета във футбола, където се говореше за Лацио. Тя ми направи огромно впечатление и оттам насетне вече следях какво се случва с римския клуб, който през 1992 г. започна огромен възход под ръководството на Серджо Краньоти.“

Помня един мач, в който Лацио разби с 4:0 Милан, който по онова време беше може би най-големия отбор в Европа.

Телевизията е първият досег с мачовете на „небесносините“, а Иво Тасков чака с нетърпение излъчванията по „Всяка неделя“. „Помня един мач, в който Лацио разби с 4:0 Милан, който по онова време беше може би най-големия отбор в Европа. Имам записани десетки часове на видеокасети с публиката на Лацио от онова време.“

Варненецът чака до 2001 година, за да осъществи мечтата си да се озове в Рим. „По онова време пътуванията бяха немислими, какво остава за организирането на посещение на мач в чужбина. Дори и само сдобиването с виза беше мъчителна процедура“, спомня си той. Иво обаче тръгва с Левски за Лондон за мача от купата на УЕФА, а на връщане минава през Рим. „Отидох директно, намерих хора от агитката на Лацио и им разказах за интереса ми към техния отбор. В началото ме гледаха с известно недоверие, защото изглеждаше странно за тях да се появи някакъв човек от България, на когото е интересен Лацио. Тогава калчото беше водещото първенство в Европа и имаше огромни трудности човек да си вземе билет. Случвало се е дори на лидери на агитката на тима да останат без пропуски. Но в крайна сметка започна да се заражда едно доверие между нас и оцениха отдадеността на мен и други левскари, с които започнахме да пътуваме.“

От онзи момент Иво е почти на всяко римско дерби и на почти всеки международен мач. „Започнахме да се организираме с приятели левскари и постепенно броят на хората, които пътуват от България нарасна. Днес почти няма мач без българи по трибуните, а те се радват на огромна почти сред лациалите. „Придържал съм се винаги към едно правило там: Левски е над всичко! И винаги съм слагал първо знаме на Левски на трибуните и чак след това на „Ултра Варна“. Това е основен принцип и при феновете на Лацио. Техният отбор е това, което ги обединява безусловно, независимо че като всяка огромна група от хора, между някои от тях също има различия. Освен това са изключително благородни. Има неписано правило, че никога дори и крайни ултраси не нападат деца, жени, възрастни или беззащитни хора. Ако това се случи, то този, който го направи, бива отлъчен от трибуната „Курва Норд“.“

Иво Тасков и левскарите бързо спечелват не само уважението, но и доверието на лациалите. „Никога няма да забравя едно гостуване в Румъния срещу Васлуи. Беше много далеч за италианците и пътуването се оказа трудно като само около стотина от тях успяха да пътуват. Тъй като липсваха повечето им лидери, те се свързаха с нас и помолиха да организираме и поемем ескорта от центъра до стадиона, като сме най-отпред и в края на колоната и се грижим за сигурността на хората. Увериха се, че на нас може да се разчита.“

Имало е хора като мен и тези, с които пътувахме за първите мачове, които сме прокарали пътеката, но днес приятелството е на едно съвсем различно ниво и това се случи с огромните усилия на лидерите на агитката на Левски.

Стогодишният юбилей извежда приятелството между феновете на двата клуба на едно по-високо ниво. „Имало е хора като мен и тези, с които пътувахме за първите мачове, които сме прокарали пътеката, но днес приятелството е на едно съвсем различно ниво и това се случи с огромните усилия на лидерите на агитката на Левски. А ние левскарите имаме истински лидери. Видял съм това на мачовете на Лацио, където традиционно идват различни хора. Много активни са от Уест Хям, но има и поляци, унгарци. Определено Левски като човешки потенциал е над всички и италианците го оценяват и ни уважават. Създадоха дори здрави семейни приятелства с нашите лидери и животът на привържениците на двата отбора вече е много здраво свързан. Това ме кара да бъда особено доволен, защото всеки трябва да знае нивото си и докъде може да свърши нещо. Не е важно нещо да започне, а да се развие“, казва Иво Тасков.

На всеки мач на Лацио по трибуните могат да бъдат забелязани и фен артикули на Левски. „Сега е наистина масово, но започна още от началото на века. Италианците опитваха да се сдобият с каквито намерят артикули – фланелки, тениски, анцузи“, разказва варненецът. „Има едно нещо, което ме прави горд. За италианците България се свързва или с нищо, или с лошо, най-вече битова престъпност. Когато почина Христо Явашев и това беше в новините, те дори не знаеха, че е българин. Мисля обаче, че поне сред феновете успяхме да променим това отношение до голяма степен и за тази огромна маса хора България означава Левски и искрено приятелство.“


Конвулсиите на модела „Бащица“

3 септември 2020, 08:53  /  918

Така играха „сините“

11 август 2020, 10:52  /  1523  /  2

Светлината в тунела за Левски

1 август 2020, 10:00  /  5706  /  3

Левски, изправи се и се бий!

2 август 2020, 15:10  /  2541  /  2

Краят на разрушението

10 август 2020, 10:37  /  1472

За пресконференцията на Наско, Тити и Павел Колев без емоции, но в цифри и факти

28 август 2020, 15:07  /  2133  /  11

Коментари за: Как Левски и Лацио станаха приятели (0)

Все още няма коментари за тази публикация...

Бъди първият, който да коментира!


Публикувай коментaр за: Как Левски и Лацио станаха приятели

ВАЖНО! За да публикувате и/или оценявате коментари, е необходимо да влезнете в своя профил и/или да се регистрирате!
Вход
Регистрация