Левски 365 Животът в синьо!
Регистрация
Вход
/Четиво

Финансовата ситуация в Левски

Клубът страда от много лошо управление през 2020 година

08 юли 2020 @ 14:26
Васил Колев (v.kolev)
278  /   0  /  

Сираков го каза няколко пъти и твърде ясно: не са проблем дълговете, а това, което се е натрупало в последните месеци. Големите дългове са контролируеми, защото имат далечни падежи и дават време на клуба да се съвземе. Същото не важи за скоростно нарасналите оперативни задължения.

И всичко това в съвсем ясна ситуация от началото на годината. От една страна са проблемите на собственика Божков, за които се разбра публично в средата на януари. Фактите обаче сочат, че клубът е бил наясно още през декември. От друга страна е пандемията, която спря спортния живот.

В тази обстановка странната пасивност на ръководството на клуба в лицето на изпълнителния директор Павел Колев, допълнена от абсолютно нелогични ходове на трансферния пазар, поставят под заплаха не само краткосрочното бъдеще на Левски. Към сегашния момент резултатът от това е, че дълговете растат с над 1 милион лева на месец без да има адекватни приходи насреща. Оперативните задължения са пряката заплаха за лиценза на „сините“.

Да бъдем обаче по-конкретни. Стратегията да се запазват играчите през пандемията, вместо да се търси разтрогване на договорите им, е с цена над 4 милиона лева, които Левски сега трябва да заплати. Единственият освободен се оказа Нуно Реиш, а на „Герена“ останаха твърде много футболисти, чийто договор изтече чак на 30 юни. Те нито успяха да помогнат с каквото и да е на отбора да спечели някакви успехи, нито имат каквато и да е финансова стойност за Левски в периода.

Спортната логика към февруари трябва да е била, че Левски не може да стане шампион. Може да спечели купата, а минимумът е класиране в европейските турнири. Финансовото измерение на купа и класиране за евротурнирите е едно и също – около 500 000 лева за всеки игран кръг. Или, ако усредним участието от последните години, „таванът“ е 1 милион лева. Това може да спечели Левски като финанси, запазвайки играчите с изтичащи договори за няколко месеца.

Силно дискусионно е и менажирането на останалите футболисти и техните договори. Тезата, че това е „единственият актив“ на клуба в момента, доведе до гръмовната глупост да се пише писмо на премиера Борисов с желание за спешен безлихвен заем от 1,5 милиона лева или „разблокиране на сметките на „Национална лотария““, което дори не подлежи на коментар.

Финансовите измерения на това ще проличат в следващите дни. На практика Левски няма продаваеми играчи при параметрите по договорите им. Изключенията са две: Станислав Иванов, който има една от най-ниските заплати в титулярния състав, както и Найджъл Робърта.

В първия случай най-вероятно бе пропуснат моментът Иванов да бъде продаден през зимния трансферен прозорец (когато се знаеше за проблемите на Божков). И когато за него е имало реален и отличен като финансови параметри интерес от един от московските грандове. В днешния момент при всички случаи офертите за Иванов ще са значително по-малки, а това би поставило под съмнение изобщо желанието на Левски да го продаде. Значително по-разумно е „сините“ са разчитат на него като основна фигура в рамките на година заради ниската му заплата и след това да го загубят със свободен трансфер, отколкото днес да го продадат за пари, които няма да свършат работа за абсолютно нищо.

Очакванията, че може да бъде трансфериран Холмар Ейолфсон или Паулиньо обаче са крайно нереалистични. Исландецът се оперира от херния, а огромната му заплата прави невъзможен трансфера му почти навсякъде извън големите първенства. За които обаче не му стига класа. Здравословният му статус го свързва с Левски, което значи, че ако не бъде договорено намаление, Холмар ще бъде един от тежките воденични камъни върху Сираков. Паулиньо пък чистосърдечно заяви, че се чувства добре в София, като със сигурност заплата плюс клуб (Левски) са максимумът за неговите възможности. Абсолютна енигма за бъдещето е и Насиру Мохамед, който ще се окаже един от най-скъпите трансферни провали.

От друга страна са повече от странни действията на Левски на зимния пазар при очакваните рестрикции. Стайн Спиерингс например идва за 400 000 евро от Валвайк при 6 месеца до края на договора му! А нетната му заплата в София е три пъти по-голяма от брутната в Холандия. Това са параметри, които могат да накарат всеки да избере Левски, но въпросът е по какъв начин тази инвестиция ще се отплати? Особено в сегашната ситуация. Трансферът на Симеон Славчев също е изключително щедър като финансови параметри, които го правят един от най-скъпите играчи в българското първенство. До момента това не е донесло някакви спортни плюсове на отбора.

Всичко изброено по-горе може да коства лиценза на Левски за следващия сезон, защото според изискванията на УЕФА клубът трябва да е изряден към служителите си към 31 декември 2020 г. Това значи да е изплатил всичките пари по договорите им или да е представил споразумения за разсрочване.

И тук христоматиен пример е треньорът Петър Хубчев. Беше обявено от Павел Колев в разгара на пандемията, че Хубчев се е отказал през декември от заплатата си, а след това и че ще подаде оставка на 15 май с края на извънредното положение. Оказа се, че нито едно от двете не е истина. Левски дължи не само заплати, но и неустойки на Хубчев, а оставка така или иначе не е била подадена, защото бившият наставник, според информациите, очаква всичките си пари по договор. Включително и това, че контрактът с Левски е подписан с немския му паспорт (същото важи за екипа му), което му дава статут на чужденец и гарантира бърза административна процедура във ФИФА!

Тук вероятното обяснение е, че е тиражираната лъжа от Колев, в желанието за героичен напън – „отказал се“ от заплатата е едно, а „отложено плащане“ е съвсем друго.

И стигаме до „приходите“. На първо място е желанието за заем от 1.5 милиона лева от държавата, който според тогавашните сметки щял да реши проблемите, „за да не загуби Левски единствения си актив“. Тези пари щяха да потънат като вода в пясък при ескалиращите задължения по заплатите, а практиката показа, че Левски не загуби нито един футболист, докато сам не пожела това.

От друга страна у привържениците на Левски се създават фалшиви надежди за решаване на проблемите на клуба, какъвто е последният договор с „Палмсбет“. Неговите параметри не бяха обявени публично, но е видно, че става дума за продажба на две рекламни площи в Сектор А. При това положение може да се очаква, че парите от новия рекламодател едва ли надхвърлят и 5% от необходимата за оперативни разходи сума от 5 милиона лева.

И в тази връзка е крайно неясно какво се случва с писмото с декларирани намерения за годишно спонсорство от „Ефбет“ за около 8 милиона лева. Официалният отговор на клуба беше, че то ще бъде разгледано при смяна на собствеността, което вече е факт. Тоест, отказва ли се Левски с лека ръка от тези средства или писмото е оттеглено? Всъщност нереално високата сума в него само и единствено създава фалшиви очаквания у феновете, както е при договора с „Палмсбет“.

Очевидно е, че в сегашната ситуация пред Левски има няколко варианта за спасение.

Първият е с незабавна продажба на всеки един футболист, за който постъпи оферта (само при Станислав Иванов има условности). Също и преразглеждане на договорите и освобождаване на всички скъпи футболисти, за да не растат оперативните дългове. Вторият е солиден спонсорски договор.

Най-сигурните начини обаче са два: промяна на договора за телевизионни права още от следващия сезон и бързо остойностяване на приноса на Левски. Другият е трансформиране на дарителската кампания в програма за корпоративна лоялност, проект, спрян целенасочено от предишния собственик Васил Божков.

А всички действия от декември 2019 г. насам показват, че за ръководството на Левски е имало само един възможен сценарий – излизане на привържениците на улицата, натиск върху държавата и решаване на проблемите на бившия собственик по този начин. За което той би се отплатил с дългосрочен ангажимент към клуба.

Всичко останало са приказки за наивници и откровени лъжи, които привържениците на Левски не заслужават с усилията си в последните няколко месеца.


Излезе от печат левскарския роман „Оброкъ“

9 август 2020, 07:00  /  1042

„Допуснах грешки, но съм силен да ги призная“

18 август 2020, 13:00  /  1849  /  1

Как Левски и Лацио станаха приятели

19 август 2020, 09:38  /  3703

Така играха сините

24 август 2020, 09:55  /  2014  /  2

Казусът „Хубчев“ и немският му паспорт

20 август 2020, 15:23  /  1352  /  2

Кой е най-големият левскар?

31 юли 2020, 17:49  /  2563  /  12

Коментари за: Финансовата ситуация в Левски (0)

Все още няма коментари за тази публикация...

Бъди първият, който да коментира!


Публикувай коментaр за: Финансовата ситуация в Левски

ВАЖНО! За да публикувате и/или оценявате коментари, е необходимо да влезнете в своя профил и/или да се регистрирате!
Вход
Регистрация