Левски 365 Животът в синьо!
Регистрация
Вход
/Привърженици

Фенклубът, който отказа да се пребоядиса в зелено

Левски два пъти е гостувал в Исперих през 60-те години. Изпращат ръждив автобус да вземе звездите на „сините“ от летището в Търговище, очаквайки… юношите

21 юли 2020 @ 20:15
Васил Колев (v.kolev)
1054  /   1  /  

Да си левскар е гордост навсякъде в България. Дори и само на 33 километра от сърцето на шампиона на България от последните 9 години Лудогорец. Мястото е Исперих, който дава на левскарството един от най-колоритните фенклубове.

Той е създаден на 27 октомври 2010 година, а съдебната му регистрация е от 29 декември същата година. Фенклубът в Исперих, чието сърце и душа е председателят Йордан Иванов, е един от малкото в България, които са официално регистрирано сдружение. Освен това е и акционер в синия клуб.

Да се изброи направеното от левскарите през годините е трудна задача, защото е толкова много. Най-значим е паметникът на Васил Левски в центъра на града. „Открихме го официално на 1 ноември 2013 година и той е направен изцяло със средства от дарителска кампания, която проведохме“, разказва председателят Данчо Иванов. „Включиха се много хора, включително от Босилеград, а с гордост можем да отбележим, че в регион със смесено население от различни етноси, най-големият дарител е мюсюлманин.“

През 2014 година фенклубът отбеляза стогодишнината на Левски с мач между сини ветерани и такива на местния Бенковски (Исперих), а две години по-късно и 90-годшнината на футбола в града. В двора на Фабриката за сортови семена, където е помещението на фенклуба, пък има паметни плочи на легендите Георги Аспарухов и Меци Веселинов. Последният е един от многото ветерани, близки приятели на феновете от Исперих.

„Ангел Станков е член на фенклуба, а кой ли не е идвал на гости при нас“, разказва Данчо. „Сегашният собственик на клуба Наско Сираков е гостувал 5-6 пъти от 2014 година насам. Интересното е, че винаги е казвал да не четем какво пише по вестниците по повод завръщането му в Левски, за което често сме си говорили. Заяви ни: „Когато има нещо вярно, аз сам ще ви се обадя.“ И през май тази година наистина ми звънна, за да ми каже, че се връща в Левски.“

Левскарите от Исперих не изпускат мач на тима в региона. Те са навсякъде – Русе, Разград, Варна, Търново, а до София пътуват за всички по-важни мачове. „Имахме късмет, че в последните години Левски доста често играе наоколо“, разказва председателят на фенклуба.

Футболният отбор на Левски два пъти е гостувал в Исперих и още веднъж се е срещал с местния Бенковски в София. Единственият официален мач е на 27 декември 1965 година, когато в София „сините“ печелят с 3:1. Очевидец на тези двубои е 74-годишната Мария Стоянова, един от най-преданите членове на фенклуба.

„Веднага след този мач в София двата клуба подписаха договор за шефство, което беше модерно в онези времена на социализма“, разказва леля Мери, както я наричат приятелите във фенклуба. „Левски трябваше да ни подпомогне и да популяризира футбола в града, като изиграе един мач с нас. Този мач се състоя на 24 май 1966 година, рождения ден на Левски. В Исперих имаше невероятен ентусиазъм, но пък от София дойде юношеският отбор и мачът завърши 1:1. Причината беше, че предстоеше световното в Англия, а Левски имаше много национали. Още тогава се разбра, че ще има втори мач, през август същата година, отново в Исперих.“

Интересното е, че и за втория двубой очакванията са Левски да изпрати пак дублиращия си отбор и заради това от местното АПК в Исперих е изпратен един ръждив и раздрънкан автобус, който да вземе гостите от летището в Търговище. „Изненадата на всички е била огромна, когато от самолета слизат всички звезди без Гунди, Соколов и Меци Веселинов“, спомня си Мария.

„Но Левски заради това е отбор на народа – такива неща като „представителният“ автобус не можеха да вгорчат тържеството. Левски спечели със 7:2, а след срещата имахме незабравима вечеря в един от тукашните ресторанти. Съпругът ми играеше в Бенковски и имах щастието да присъствам, като седях на масата до Иван Вуцов.“

А какво е отношението на левскарите в Исперих към Лудогорец? „За мен са равностойни на ЦСКА“, изстрелва механично леля Мери и отново се връща в миналото. „Имаше един мач между Лудогорец и Бенковски в Разград през 1967-68 година в Б група, след който ме арестуваха. Лудогорец водеше с 1:0, Бенковски изравни накрая и аз се зарадвах на трибуните. Някакъв партиец от Разград дойде при мен да се разправя след задържането, защото съм провокирала хората с радостта си. Добре, че се намеси първия секретар на партията в Исперих Марин Нешев, че да ме пуснат. Тогава обаче видях на ревера на комуниста от Разград значка на ЦСКА. Може би в онзи момент намразих ЦСКА и за мен винаги Лудогорец и те са били едно и също.“

В днешно време, когато Лудогорец побеждава мач след мач на терена, но така и не успява да спечели симпатиите на хората в региона, „орлите“ правят опит… да придобият фенклуба на Левски в Исперих. При левскарите идват емисари и им предлагат немалка сума пари месечно, за да пребоядисат всичко в зелено. „Това е нещо, което дори не подлежи на обсъждане“, усмихва се Данчо Иванов.

Исперих

Втори по големина град в Разградска област с 8300 жители. През 1960 г. е обявен за град и носи името на първия българския хан Аспарух.

Най-интересно в региона за посещение е тракийският град Хелиос, част от историческия архитектурен резерват Сборяново. Той е един от седемте българския обекта в списъка на ЮНЕСКО.

Местният футболен отбор е Бенковски (Исперих) и е създаден през 1926 г. Има един официален мач срещу Левски за Купата на съветската армия през 1965 г., който „сините“ печелят с 3:1.


Телевизията като бъдеще за Левски

17 август 2020, 11:10  /  2271  /  1

Така играха сините

16 август 2020, 09:31  /  384  /  1

Годишна награда на „Левски 365“ за най-добър футболист

31 август 2020, 11:47  /  609  /  5

Провокация към левскарството ли са белите гащета?

24 юли 2020, 08:00  /  3013  /  8

Излезе от печат левскарския роман „Оброкъ“

9 август 2020, 07:00  /  1042

Победа над Ирландия = най-много левскари в отбора

3 септември 2020, 17:56  /  482

Коментари за: Фенклубът, който отказа да се пребоядиса в зелено (1)

1

199
Гостувал съм на над 40 фенклуба и левскарски средища в цялата страна. Смело мога да заявя, че всяко посещение в Исперих е било истинско удоволствие и несравнимо изживяване за мен.
21 юли 2020, 20:25
4    0

Публикувай коментaр за: Фенклубът, който отказа да се пребоядиса в зелено

ВАЖНО! За да публикувате и/или оценявате коментари, е необходимо да влезнете в своя профил и/или да се регистрирате!
Вход
Регистрация