Левски 365 Животът в синьо!
Регистрация
Вход
/Привърженици

Дарителската кампания: без маска и грим

Моторите на кампанията Даниел Стрезов и Иван Евстатиев от Тръст „Синя България“ за всичко, което се случи: идеи и разочарования, пропуски и ентусиазъм. И „Слонът в стъкларския магазин“

03 август 2020 @ 15:45
Васил Колев (v.kolev)
1880  /   7  /  

Първоначално имах друга идея. Този текст трябваше да покаже човешките личности на двама от левскарите, които стояха зад огромната дарителска кампания на феновете на Левски.

Седнахме, разговаряхме. Двамата си допълваха отговорите, даваха различни гледни точки. И най-вече честно подхождаха към всеки факт и момент.

После видях нападки на левскари, включително към труда им. Замислих се отново за начина, по който трябва да покажа това интервю. И реших, че трябва да бъде едно към едно. Всяка дума, без фризиране.

Получи се дълъг текст, който малцина ще прочетат. Все пак дори не касае това, което се случва на терена. Но може би откровението ще роди бъдещите Дани и Ванката или пък техните истини и признания ще бъдат полезни за някого в бъдещето, когато Левски отново има нужда от левскарите.

Как се роди идеята за дарителската кампания?

Даниел Стрезов: Двете срещи с Васил Божков бяха в края на януари и между тях беше тази с Бойко Борисов. След тези събития ни се обади Павел Колев, събра ни и ни съобщи, че положението е много зле и в касата на клуба са останали около 200 000 лева. Помня деня – беше събота. Аз му казах, че можем да се ангажираме да пробваме да направим дарителска кампания. Споделих това в Управителния съвет на тръста. С Ванката Евстастиев и с още един човек от тръста, който живее в Щатите – Стефан Гьошев. Буквално за една нощ направихме проект, разписан много подробно. Той съдържаше какво е необходимо да се реализира кампанията и какво очакваме като възвращаемост. Павел го хареса. Няколко дни обаче се позатлачиха нещата, а след това започна да се прави сайта levski.com от Иван Попов и Косьо Тернянов. Домейнът е собственост на един много добър мой приятел Калин Богацевски. Той също е член на тръста. Калин по стечение на обстоятелствата притежава и домейна cska.com. Включихме дори и този домейн в кампанията, като при изписването му той съобщава, че „не харесваме тирета“ и пренасочва към сайта на кампанията. На 12 февруари официално стартирахме. Започнахме с постове и инфографики, за които тук е моментът да благодарим на Ники Облаков, който изготви всичките картинки, които бяха публикувани.

Иван Евстатиев: Ники Облаков е четвъртия член на групата по кампанията, ако мога така да се изразя.

ДС: Петият по-скоро. Първоначално клубът нямаше възможност да си отвори сметка, дарителска банкова сметка поради някакви съображения, които и до ден-днешен не разбрахме.

ИЕ: Реално нямаше как да се отвори дарителска сметка и се наложи да използваме текущи сметки на клуба.

ДС: Двете текущи разплащателни сметки на Левски – в евро и лева. Пуснахме кампанията. Това беше точно преди първия мач за сезона с Тирето. Стартирахме само с две сметки и за 48 часа се събраха парите за първата за НАП – 143 000 лева ги минахме за нула време. След това добавихме „Пейпал“, за да може да отворим още повече каналите за дарения в чужбина. Клубът не можеше да има „Пейпал“. Заради това се използва акаунта на тръста и всички пари по този канал минаха през нас.

ИЕ: Между другото имахме голям късмет с „Пейпал“, защото започнаха да се трупат средства и там и чак в средата на кампанията започнаха да искат различни документи по верифицирането, които са стандартни процедури.

ДС: Например в момента е блокиран акаунта. За щастие успяхме да легитимираме бързо избран на случаен принцип човек, адвокат Тодор Тодоров, член на предишните управителни съвети и остана само още няколко документа да се дадат, за да можем отново да теглим и пренасочваме към Левски средства. Хубавото е, че през цялото време на кампанията този акаунт работеше и изпращаше дарения към Левски. В момента има там блокирани малко над 2000 евро, което не е фатално. Очакваме проблемът да се изчисти до дни.

След пускането на „Пейпал“ решихме да добавим третия канал – „Epay.bg”. Това беше една от най-тежките административни битки, които съм водил някога през живота си с една леля във „Фантастико“ в Младост-4. Целта беше акаунта, който Тръста имаше там, да мине от първо до трето ниво, за да няма никакви лимити за месеца колко дарения постъпват. И там се изискваха документи… Страшна работа.

ИЕ: Целта беше да измислим толкова много канали, че да улесним хората максимално. В началото дори правехме инструкции за интернет банкиране на всички възможни банки. Аз не зная дали някой някога изобщо прочете нещо от тези инструкции, но в крайна сметка не искахме да пестим усилия за който и да е детайл.

ДС: Обаче аз, докато правех инструкциите за Пощенска банка, платих някъде към 500-600 лева за да тествам. Само за да правя скрийншоти и да показвам какво се прави.

ИЕ: Общо взето дадохме си сметка, че не можем да сме само в големите градове и да дадем възможност на всички левскари. А “Изипей“ отваря буквално всяко селско магазинче, защото комуналните сметки плащат хората.

ДС: Беше голяма битка, докато тръгне този канал и бях много разочарован, че „Изипей“ тръгна много зле. Първите 2-3 месеца буквално нямаше никакви приходи там. Нещо от сорта на 200-300 лева на седмица.

Като пуснахме кампанията, всеки ден публикувахме надъхващи постове във „Фейсбук“ и хората супер ентусиазирано реагираха и започнаха да пращат скрийншоти от банкови извлечения, кой какво и как е дарил. Обаче адски много хора искаха СМС-и, както и банковата услуга “Револют“. Аз тогава влязох в контакт с „Револют“, но оттам ни обясниха, че политика им към момента не позволява да се отварят сметки на организации с идеална цел, каквато е тръста.

Приключихме с тях, но започна втората голяма драма с дарителските СМС-и. Хората настояваха да пускат СМС-и, което впоследствие се оказа, че не е точно така.

ИЕ: Тук трябва да кажем, че трудностите дойдоха, защото е имало някакви проблеми с подобна кампания по време на стогодишния юбилей. Някаква предистория, която стоеше там като воденичен камък. Изчистихме я, не беше кой знае какво препятствие. После пък проблемът беше дали можем да използваме DMS Levski, защото този код е бил по време на юбилея. Самата комбинация от думи беше вече заета.

ДС: Ние всъщност не искаме DMS заради високите им комисионни и първоначално търсихме варианти и влязохме в контакт с мобилните оператори, за да открием директни номера към тях. Обаче процедурата там е изключително тромава. „Виваком“ ни отказаха, „Теленор“ също изказаха някакви съображение. С „А1“ не успяхме да влезем в адекватен контакт. Проблемът беше, че ако използваме директни телефони към мобилните оператори, трябва да сключим договори и с трите. Заради това тръгнахме с DMS, който пуснахме на 25 или 26 февруари. И стартира ударно с някакви десетки хиляди на ден.

ИЕ: Имаше хора, които пускаха по 20-30 СМС-и на ден съвсем спокойно. Трябва обаче да кажем, че това е най-отчайващият канал, който да се ползва в една кампания. Това, което хората не разбират за този тип канал е, че ти първо трябва да си платил сметката на телефона, за да може да вземат парите ти за СМС-ите, които си пуснал. След това оператора да изплати на DMS. И чак после DMS да изплати обратно на кампанията. И после ние на клуба. Всичко това отнема време от около 60 дни от пускането на СМС-а до това парите от него да стигнат в Левски. Може да стигне понякога и до 90 дни. А може да пусна и 100 СМС-а, но ако не си платя сметката – няма пари за Левски. А това със сигурност се случва, малко или много.

Другият канал беше „Хелпкарма“, за който аз натисках много време.

ДС: Тук си признавам, че нося много голяма вина, защото твърдо бях против този канал. Не искам да казвам защо.

ИЕ: Ами, както при много други неща, в случая с „Хелпкарма“ се борят стереотипи. Някакви скелети в гардероба. „Ама как, това е само за болни деца?“ „Ние да не сме болно дете, какви са тези глупости?“ А всъщност на мен най-голямата ми мотивация за „Хелпкарма“ беше, че колкото и тъжно да звучи, клубът няма директно плащане с кредитна или дебитна карта.

ДС: Тук малко връщаме разговора назад. Когато разписвахме плана, това ни беше една от основните мотивации, че може да има успех, ако успеем да направим месечен абонамент. Заради това направихме и тези подробни инструкции за банкови плащания – как хората да си направят „Директен дебит“ или регулярно плащане.

Кой беше ключът, за да се случи кампанията по този начин, защото говорим за най-голямата такава в историята на левскарството. Реално сегашната надмина стогодишния юбилей…

ДС: В рамките на тази кампания включваме не само самите дарения, които са над 900 000 лева. Но и всички приходи, които се случиха благодарение на нашето участие да рекламираме други неща. Например – абонаментни карти, виртуални билети, фланелки и всякакви артикули. Всичко това ние доста настоятелно ги рекламирахме и правехме мини кампания в кампанията.

ИЕ: Тук е моментът да благодарим на знайните и незнайни пичове, които направиха скриптовете, броящи колко билета остават за всеки мач.

ДС: Появи се един сайт, който копираше levski.com. Оттам ние вземахме много информация, за да смятаме какви приходи можем да имаме.

ИЕ: Казваме го не за друго, а защото левскарите започнахме да се вманиачаваме в това. Включително и аз. Ставал съм и първото нещо е било да видя колко места са купени от стадиона и съм лягал, проверявайки същата информация. В офиса през половин час съм презареждал сайта да видя какво се случва. Е, то се ъпдейтваше през часове, а не през минути и бяхме доста нетърпеливи. В случая този сайт ни помагаше, за да ускори комуникацията. Докато получавахме официалните справки от клуба, те на практика вече се оказваха закъснели.

ДС: Но ако говорим за преломен момент, не точно ключов, това бяха събитията от края на януари. Тогава реално се оказа, че моделът „Бащица“ банкрутира и се срива с ужасна скорост. Ние бяхме изправени пред стената. Хората видяха, че няма друг шанс, няма златен дъжд, няма го Чичко Паричко, който да дойде и да излива пари. Левскарите трябваше да вземем нещата в свои ръце. Всички останали усилия, които положихме, просто бяха катализатор, който поддържаше огъня през тези 6 месеца.

ИЕ: Бих добавил и самото структуриране на кампанията. Все пак имахме начертан план, който търпеше някакви промени, защото много неща се случваха в движение и ние се учехме. Нямахме време да се бавим. Можем да кажем, че това беше един от първите пъти, в които имахме много сериозна колаборация с клуба. Тоест ние пускаме пост, веднага се споделя от официалната страница на клуба или ги пускахме синхронно в 19:14 часа. Тук много голяма роля имаше Павел Колев. Истината беше, че ресурс за да се случва това само от страна на клуба просто нямаше към онзи момент.

Другото нещо е, че подобна кампания не беше правена. И тук стигаме до това, че нещо, когато няма аналог, е много интересно. Няма да говорим за други клубове какво са правили, ще кажа, че левскарите винаги сме се откроявали с креативност и идеи.

ДС: Структурата, по които се случваше комуникацията, се получи малко случайно. Тия съобщения, които са с няколко изречения и разни иконки.

ИЕ: Това, обаче, което не бива да пропускаме е, че всеки наш пост трябваше да се одобри от клуба.

ДС: Като изключим първите два или три поста. Преди да пуснем дарителската сметка, ние започнахме с няколко поста, в които описвахме какво ще се случи, ако се изкупят всички абонаментни карти. И след като започна същинската дарителска кампания, направихме една процедура. Ние сутрин задавахме посоката, в която ще се случи вечерния пост. Ако беше необходимо искахме някаква информация от клуба, която през деня да обработим, да направим картинки и привечер към 5-6 часа пуснахме за одобрение към Левски, да кажат, че са съгласни и задавахме час на публикуване в 19:14 часа.

ИЕ: Първите ни постове бяха с много информация на високо ниво от това, което заедно със Сашо Чакъров от управителния съвет на тръста успяхме да извадим от документацията на клуба. Дадоха ни много информация за задължения, разбивки на баланса и т.н. Не сме влизали в дълбока документация, така наречените първични документи, защото нямаше време. Прокуристката Таня Христова беше много подготвена и общо взето неща, които чухме, не зная дали са достигали до обикновените левскари, от които и ние сме част. Тази информация винаги е била бутикова. Всъщност това, което направихме с първите два-три поста е да обобщим част от тази информация. Знаехме колко дела има срещу Левски, колко са задълженията. Обясни ни се цялата идея за начина, по които се е финансирал клубът, за цесиите, как Божков си е купил задълженията.

ДС: Знаехме неща, които вероятно никой никога извън клуба не е знаел. Даже и хора в клуба. Със сигурност това беше за нас исторически момент за левскарството.

ИЕ: И до ден днешен имаме със Сашо Чакъров няколко папки с информация, които ще предадем на следващия Управителен съвет. Така че това е нещо, което беше изключително голям пробив. За съжаление нищо от съпътстващата документация не ни беше дадено. Липсва информацията, която да докаже истинността на обобщените данни.

Всъщност ние тръгнахме оттам – казахме си в Управителния съвет, че трябва да измислим начин да информираме публиката, да даваме по елегантен и рафиниран начин стойности и цифри. При това без да злепоставяме по никакъв начин процесите в клуба, без да даваме вътрешна информация, но пък за сметка на това да предоставяме доза истина, която хората до този момент само са чували във вид на спекулация и са разчитали понякога на отвратителната информация по сайтове като начин на поднасяне.

Искахме кампанията да е достоверен източник. Да се спре със спекулациите, да се информират левскарите. Мога да кажа, че с този „пробив“, както го наричам, успяхме да капитализираме усилията на всички хора преди нас, които са ръчкали, бутали, отказвано им е било, сърдели са се.

ДС: И в крайна сметка хора, които са представяли идеята за този тип комуникация и управление на Левски. Тези хора са представили тази идея на нас и са причината ние днес да сме тук.

ИЕ: Малко звучи клиширано, но е имало завет, който сме следвали.

Имаше ли нещо, което да ви обезвери или демотивира в даден момент?

ИЕ: Ами много си провалихме личните дела, защото всеки от нас има професия.

С какво се занимавате двамата?

ИЕ: Аз консултирам фармацевтични компании.

ДС: Аз ръководя немного голям екип от телекомуникационни инженери.

Първият един месец, от 12 февруари до извънредното положение, буквално всеки ден съм отделял по 3 или 4 часа на кампанията, което време от всички 24 часа, с които всеки човек на Земята разполага, аз съм ги открадвал от служебното време и от семейството.

ИЕ: Най-много е от служебното време, защото комуникацията с клуба е през деня.

ДС: А във времето след това постоянно следяхме какво се случва, колко хора го четат, какво коментират. Даже Ванката по едно време се беше много запалил да отговаря на хората. И то на хора, които коментират по публикацията на клуба. Там е нещо страшно.

ИЕ: Страшно е, но пък разбиваш много митове. Прекъсваш тъпотии в зародиш. Трудно е да каже човек дали може да си вярва, че го прави, но все си мисля, че осветляването беше стъпка към прозрачността.

ДС: Имало е случаи, когато сме допускали грешки, коригирали сме. Слава Богу, бяха много малко. Тези лични неблагополучия, плюс понякога някаква форма на неблагодарност, която е неизбежно да се появи, много обезверяват.

ИЕ: Само този, който не се е захванал с каузи около Левски не знае какво е формата на неблагодарност. Основната награда за всички усилия. Който не е опитал, не познава вкуса на това нещо.

ДС: Не знае какво е да си има работа с българина, който ако беше индианец щеше да се казва „Нямащия Угодия“.

ИЕ: Диванаджиите с големите претенции, които гледат само в чуждата паница. „Ти що не си направил това или онова?“ И целият този егоцентризъм, че ти си най-важният. От този тип преживявания.

Ясно е, че кампанията е насочена към цялата левскарска общност. Това, че Тръста се е заел с организацията и логистиката е нещо, което ние сме приели за наша основна ценност или дори цел, която ние изповядваме в този момент. Но не мога да приема приписване на чужди заслуги за цялостната организация.

Иначе тези, които припознават Павел Колев за лидер, чисто формално и неговите цитати само са достатъчни за това, което се е случило. Но това не е важно за нас, защото с Дани сме си говорили и в трудните момент: добре какво ни мотивира, за да го правим, въпреки средата. Защото аз съм отварял Вайбър и съм имал например от 2 часа през нощта до 7 сутринта над 150 непрочетени съобщения от всякакви хора, групи. Защото всеки от нас гравитира в някакви левскарски среди. В тези среди нонстоп има някакви вълнения и всъщност имаше един момент, в който си дадохме сметка, че първо го правим за себе си, защото само по този начин мога да получа вътрешно удовлетворение, че съм дал абсолютно всичко. Да посветя времето и да направя необходимите жертви. И второ, изповядвайки ценностите, които малко или много Тръста проповядва. Емблемата, която ни обединява и единомислието, че Тръста действа винаги, когато е най-трудно. И действа винаги лоялно към клуба.

Как приемате това, че левскарите не отговарят в момента на кампанията?

ДС: А то има ли кампания? Тук загатнахме преди малко за кампаниите в кампанията. Там беше едно от разочарованията, което има и връзка със сегашната ситуация. Няма как да очакваме да се продадат 17 000 карти от първия ден. Когато започнахме кампанията бяха продадени 1200-1300 карти. Ние решихме да поставяме малки, но изпълними цели пред хората. Първо започнахме с 3000 карти и поставихме 2 седмици. Направихме ги за една. След това 4000 карти за 2 седмици. Пак ги направихме за една. И така малко по малко вдигахме целите. Когато хората виждат някаква реално изпълнима цел, според мен мотивацията е много по-висока. Докато сега, ако някой излезе и им каже: „Купете 17 000 карти“, не е сериозно.

ИЕ: Това го има в компютърните игри. Постепенно се вдигат нивата и си казваш: „Абе, хайде да видим това ниво мога ли да го мина“. Започва да се развива нещо като спортна злоба у хората.

ДС: Ние това го видяхме и в споделянето на нашите постове от други левскарски групи.

ИЕ: Да не цитираме, за да не пропуснем и обидим някого, но все пак да спомена един пример. Има една страница Blue Domination във „Фейсбук“. Тази страница просто беше… Ако ние бяхме активни, те бяха три пъти по-активни.

ДС: Всеки наш пост го пускаха по няколко пъти, с различни призиви и под различна форма. Оказа много голямо значение.

Да се върна обаче на непостижимите цели. В момента да се разпродаде стадиона е толкова непостижимо, колкото непостижим беше призивът да се пратят 1 милион СМС-а на 3 март. Това буквално сложи прът в колелото на DMS кампанията.

ИЕ: Даже бих казал навреди. И мисля, че е редно да го кажем. Този тип послания и този тип грандоманщина, ни навредиха.

ДС: Ние сме изградили вече някакъв начин, който работи. Намерили сме нещото, което върши работа, харесва се на хората и дава реален резултат. И изведнъж се обръщаме на 180 градуса.

ИЕ: Аз разбирам за добрите намерения, ама малко стана като слон в стъкларски магазин. Влизаш и се получава: „Аз съм кампанията!“

ДС: Тук дори въпросът не е кой е кампанията.

ИЕ: Тя бяха много неща – катаклизмите, шествието, мачът с Тирето. Цялата истерия около билетите, урните. Първия мач имаше над 40 000 лева само от урните. Има и това кой е лицето на кампанията. Тук говорим за Тити. Излизаш, караш се с разни хора по студиата и това после трябва да мотивира хората. Ами няма как да стане.

Мотивирането идва според мен от последователната комуникация на цели, постигнати цели, канали. Това мотивира.

ДС: Особено като се изпълни някоя цел. Като кажем например, че гоним 4000 карти за 10 дни и ги направим на петия ден. И казваме: „Успяхме! А можем ли 5000?“ И хората буквално се хвърлят още повече. Опашките почваха да се вият.

ИЕ: То има и някаква психология. Човек чака да види какво се случва и когато хората около него предприемат действия, прави го и той. Даже леко се бъзикаме с нашите приятели, които още не бяха купили карти или направили дарение.

Да добавя обаче и нещо за мини кампаниите, които не направихме и които аз ги остойностявам може би на над 1 милион лева пропуснати. Тази, за която най-много ме е яд. Новият екип, който и да е бил той. Видях го много рано, бяхме с Райчин от Тръста и му казах на Павел Колев: „Виж сега, казваме ти всички идеи, които имаме, бяха 11 на брой. Дай например 3D снимката на екипа, аз ти гарантирам поне 200 до 300 000 лева на предварителна поръчка. Сигурен съм, че хората щяха в онзи момент да полудеят и да започнат да поръчват. Щеше да спаси и сделката с „Макрон“. Мога да гарантирам, че парите, които трябваше да се съберат за вноската към „Макрон“ щяхме да си съберем за 2-3 дни. Това е голямата ми болка, защото пропуснахме шанс и щяхме да отключим огромна енергия.

ДС: Това беше моментът, в който хората купуваха буквално каквото има.

ИЕ: Втората болка са идеите, които такива като Хартс и Хайдук са направили. Според мен дарителската тениска трябваше да е официален екип, втори или трети с имената на хората. Сегашната тениска се направи за съжаление без наше знание. Можеше да се развие по-добре и клубът да спечели много повече пари. Бяхме разграфили екипа, защото това е много стара идея във футбола и бяхме изчислили, че само от зонирането на имената клубът може да спечели около 300 000 лева отгоре.

Ето само тези две идеи – първият екип, който можеше да продаде 7-8 хиляди и резервен с имената. Но в крайна сметка нещата са такива, каквито са.

Имаше и допълнителни идеи за стари билети. Например мачът от последния гол на Гунди срещу Етър или победата над Аякс. Или петте гола срещу Барселона. Страхотни билети.


КОНЦЕПЦИЯТАизтегли от тук (PDF, 836KB)

Предлагаме ви и концепцията, която през февруари Дани Стрезов, Иван Евстатиев и Стефан Гьошев правят за една нощ и представят на Павел Колев


Така играха сините

16 август 2020, 09:31  /  384  /  1

Андрей Аспарухов прави глобална дарителската кампания за Левски

12 август 2020, 11:56  /  1897  /  1

Синя Зона Б-18: Ангели, дяволи, ултраси или просто огромни сини сърца?

22 септември 2020, 11:30  /  1269  /  1

Отборът на Левски заби в земята всички въпроси и ги смени с един

24 август 2020, 12:35  /  3432  /  1

Новата екипировка е огромен срам за Левски!

10 август 2020, 14:03  /  7695  /  3

Oчаквайте утре: голямо интервю с Георги Тодоров

7 август 2020, 16:00  /  719  /  1

Коментари за: Дарителската кампания: без маска и грим (7)

1

147
Не мога да пиша от името на всички, но мога да напиша едно огромно "БЛАГОДАРЯ" от мое име! Радвам се, че мрънкането, вечното недоволство на масата и редовната помия, която се излива върху всеки, който се опитва да прави нещо в името на ЛЕВСКИ, не ви е обезверила! Само напред и нагоре!
3 август 2020, 16:25
11    0

2

212
Гордея се, че съм член на Тръста, но още повече се гордея със свършената работа от Управителния съвет, претворил в дела целите на организацията.. Без много приказки, без мрънкане, с много работа, старание и любов. Браво, момчета и момичета.
Само Левски!
3 август 2020, 16:35
9    0

3

147
Големи благодарности за труда и себераздаването за да се получи тази кампания. На моменти е било много трудно, но сте устояли на всичко и сте успели да помогнете на любовта на милиони българи! Всички Тръстаджии можем да сме изключително доволни от действията Ви! Само Левски!
3 август 2020, 16:48
8    0

4

93
Каквото и да кажа ще малко, пичове! Благодаря!
3 август 2020, 17:31
3    0

5

147
Знам колко е трудно да се балансират много над 40-часови работни седмици, семейство и още 20-30 часа за Левски всяка седмица. Нечовешко усилие, водено само от любов. Кампанията нямаше да е това без вас двамата и Ники, които изнесохте огромна тежест на плещите ви. Браво на вас, браво и на всички Левскари. Колкото пъти и да го повтаряме - от нас зависи! Повече дела и по-малко приказки! Между другото, за следващия пост, според мен да се обърнем към оранжево-червена България да отидат на www.cska.com и да помогнат на Левски!
3 август 2020, 17:55
4    0

6

137
Поредното доказателство, че Левски е най - голямото вдъхновение в живота. Човек зарязва всичко - семейство, приятели, кариера и прави и невъзможното за клуба.
3 август 2020, 22:31
1    0

7

137
Хиляди благодарности и от мен за усилията и отделеното време. Искрено се надявам вечно недоволните поне за миг да се спрат и да се замислят колко труд всъщност е бил положен и с цената на какви лични жертви, за да се случи тази кампания, и да проявят малко уважение към хората, които я изнесоха. Още веднъж благодаря. Гордея се, че съм част от тръста и съм щастлив, че в средите ни има толкова способни и отдадени левскари.
5 август 2020, 12:27
0    0

Публикувай коментaр за: Дарителската кампания: без маска и грим

ВАЖНО! За да публикувате и/или оценявате коментари, е необходимо да влезнете в своя профил и/или да се регистрирате!
Вход
Регистрация