Левски 365 Животът в синьо!
Регистрация
Вход
/Четиво

„7 е добро число…“

7 неща, за да се случи „Синята приказка“

07 август 2020 @ 07:00
Станимир Стоилов (s.stoilov)
4410  /   2  /  

За началото на новата ни рубрика поканихме легендарния треньор на Левски Станимир Стоилов да избере и разкаже за седем неща, които направиха възможна „Синята приказка“. Той запретна ръкави и се върна към един от най-незабравимите периоди в историята на клуба.

1. План и цел

Във футбола не са малко онези, които си мислят, че големите успехи се постигат едва ли не случайно,само на базата на субективни и обективни дадености. Някъде може и така да са се получават нещата, но със „Синята приказка“ бе много по-различно. От 1999 година Левски функционираше на много високо ниво и на тази база бяха постигнати сериозни резултати. Но, както обичат да казват в България – само за вътрешна консумация. Прословутият, често споменаван „План 2007 година“ се създаде за да промени тази негативна тенденция. Той си постави ясната цел да бъдат постигнати сериозни европейски успехи. В едно изречение, планът бе Левски да израсне толкова много спортно-технически, че да мери сили с най-добрите клубове в Европа. И дори със загубите от тях да върви напред и да се развива. Това, което се постигна тогава е пълната конвертируемост на нашия продукт спрямо реалните европейски критерии.

2. Увереност на спортно-техническото ръководство

Отличните резултати на терена бяха постигнати с цената на изключително упоритата работа на спортно-техническия щаб. Денонощна работа, защото тя не приключваше с края на тренировката. Мозъчният тръст работеше на пълни обороти, както сега се казва 24/7. Желанието и амбицията се предаваше на футболистите, които с готовност надграждаха собственото си ниво и се самоусъвършенстваха постоянно. Самите резултати пък има даваха нужното самочувствие. В случая с „Приказката“ клишето за труда е напълно вярно, но с една добавка – и много, почти безмерна любов към клуба.

3. Селекцията

По темата селекция може да се напише дисертация. Трудно е в няколко изречения да се вкара целия процес. По етапи, първо бяха отсети най-подходящите за мисията от заварените през 2004 година. Младост, амбиция, перспектива, футболен интелект, глад за успехи и развитие. Това бяха основните критерии при изграждането на гръбнака на отбора. За начало бе гласувано пълно доверие към мнозина, които имаха периферни функции към онзи момент – Телкийски, Станислав Ангелов, Ричард, Живко Миланов, Боримиров, Лусио Вагнер. Те грабнаха шанса веднага. На момента започна внедряването на момчетата от синята школа. В отбора заиграха Коприваров, Домовчийски, Балтанов, Огнянов, Ники Михайлов, Хичо Димитров. Внимаваше се много заради крехката им възраст, но те усетиха, че на тях започва да се разчита. Привличането на чужденци бе изключително прецизно и тези, които дойдоха паснаха като дялан камък. Бардон и Томашич се превърнаха във вечнилегенди на клуба. И към двамата бе проявен много точен усет каква работа точно ще свършат. А и бяха преминали през прецизен кастинг. Не на последно място бе обърнато внимание върху човешките им качества. И точно тези им качества се оказаха решаващи. Прецизността на подбора изигра важна роля при завръщането на Христо Йовов. Благодарение на „Приказката“ започна неговият втори футболен живот. Всеки играч получаваше шанс и възможност за изява и почти всички максимално се възползваха.

В по-късен етап бяха привлечени млади и перспективни футболисти като Дарко Тасевски, Жоазиньо, Зе Суареш, Рабех, Бензукан, които трябваше да осигурят светлото бъдеще на клуба. Селекцията обаче имаше и експортен характер. Бяха осъществени сериозни трансфери, които напълниха клубната каса.

4. Връзката с феновете

Много важен компонент от успеха на един клуб е хармоничната връзка с привържениците. Какъвто и план да се прави, на първо място в него трябва да бъде поставен интересът на феновете. А тези на Левски,заради своята отдаденост, заслужават само най-доброто. По време на приказката връзката клуб–привърженици бе съвършена. Сините фенове извършиха десетки пътешествия и географски открития. В един момент дори ги подпомагахме финансово, за да присъстват на следващата серия от филма. И това е най-нормалното нещо, защото няма по-красива картина от синьото море и то на легендарни стадиони. В Лондон цялата публика на Челси стана на крака за да аплодира българските гости. Това е велико усещане, от което тръпки те побиват. Но всеки, който работи във футболен клуб Левски трябва да знае, че отговорността пред тези хора е огромна и от нея бягство няма. Когато си честен с тях, те ти отговорят със същото. След загубата от Тампере,25 хиляди левскари на „Васил Левски“ 20 минути пяха „Левски, обичаме те“. Това е истинска връзка между привърженици и отбор. Такава любов обаче трябва да се заслужи. Тя не се дава даром.

5. Мобилизацията във важните моменти

Можеш да имаш много добри намерения, но без резултати те ще останат само сладък блян и мираж. „Синята приказка“ стана факт, защото Левски успя да се надскочи в най-решителните моменти. Доста победи могат да се причислят в графата „исторически“. Бяхме опрени буквално до стената преди мача с Оксер. Вечният ни съперник вече бе извоювал втора победа над Леверкузен и за нас мачът бе на живот и смърт. И след повече от 100 минути футбол ние бяхме онези, които ликувахме безпаметно. Моментът трудно може да се опише с думи.

Голът на Емил Ангелов в последната минута срещу Динамо Букурещ също бе миг от историята. Същото може да се каже за бижутерското изпълнение на Йовов срещу Марсилия. Напрежението на мача с Удинезе в София можеше да бъде рязано с нож. И естествено най-големият момент може би в цялата история на Левски – апотеоза на „Бентегоди“ във Верона. За хората от спортно-техническото ръководство този мач бе по-особен, защото видяхме как играчите изпълняват указанията на над 100 процента. Головете срещу Киево бяха един милион пъти отигравани на тренировки. Присъствието ни в групите на Шампионска лига също бе забележително, защото остава първото за български клуб. Да, загубихме всичките си двубои срещу шампионите на Испания, Европа и Англия, както и лидерът вГермания, но не изменихме на принципите си да играем футбол. И затова получихме признанието от съперниците. А тези загуби щяха да ни послужат за урок при следващи участия, когато неминуемо щяха да дойдат и точките, и победите, и класиранията.

6. Безкомпромисност

Във футбола едно е ясно - големи цели не се преследват с компромиси. Дори един компромис и неспазване на заложените принципи може да преобърне цялата кола, както е в поговорката с малките камъчета. Нито веднъж не си позволихме да излезем от правилната посока. Разделяхме се с доказани играчи, защото интересите на клуба и техните се разминаваха. И те също го разбираха добре, място за сърдене нямаше.

7. Постоянна мисъл за бъдещето

Това може е нещото, което най-много убягва покрай всички спомени от „Синята приказка“. По-горе стана дума за селекцията с млади футболисти. Да, планът бе Левски да влиза перманентно в групи на Шампионска лига. Да поддържа респектиращ клубен коефициент, който при добри обстоятелства дори да го класира директно в групова фаза. Да си построи собствен стадион по всички европейски критерии. Да стане неоспорим хегемон в българския клубен футбол. Националният отбор да бъде доминиран от футболистите на Левски. Момчетата със сини фланелки да са постоянна величина не само в България, но и по европейските стадиони. Това, последното седмо условие бе най-важното в „Синята приказка“. Всеки да прецени сам за себе си защо не се осъществи. Но е много жалко, че не стана. Не заради друго, а защото го заслужават най-великите фенове в света – сините.


Апотеозът на „Синята приказка“

„Головете срещу Киево бяха един милион пъти отигравани на тренировки“

Станимир Стоилов

Нека да си ги припомним отново:

Левски – Киево

Киево – Левски


Левскарската вратарска династия Михайлови

14 август 2020, 11:22  /  1312

Провокация към левскарството ли са белите гащета?

24 юли 2020, 08:00  /  3022  /  8

Така играха сините

16 август 2020, 09:31  /  385  /  1

Казусът „Хубчев“ и немският му паспорт

20 август 2020, 15:23  /  1354  /  2

3670 лева за паметник на Гунди бяха събрани на турнир

25 юли 2020, 20:08  /  1119

Йончо Арсов: „Следващата важна стъпка трябва да е втори отбор в Б група“

4 август 2020, 09:27  /  5416  /  1

Коментари за: 7 неща, за да се случи „Синята приказка“ (2)

1

127
Всичко много хубаво, но колко пъти трябва да му се молив да се върне. Не го разбирам, ако толкова много обичаше Левски, защо не пое ангажимента да помогне в този труден момент?
7 август 2020, 16:09
0    1

2

234
Мъри не се е върнал, защото няма условията за това. В момента в клуба цари пълен хаос, без никаква визия за бъдещето. Взимат се хаотични, противоречиви решения. Кой би искал да работи в тези условия, след като труда му може бъде заличен в един миг?!?
7 август 2020, 16:26
3    0

Публикувай коментaр за: 7 неща, за да се случи „Синята приказка“

ВАЖНО! За да публикувате и/или оценявате коментари, е необходимо да влезнете в своя профил и/или да се регистрирате!
Вход
Регистрация