Снимката е взета от официалния уебсайт https://levski.bg/
„План 2007“. Едва ли има левскари, особено от по-старите поколения, които ще се затруднят да кажат какво стои зад това. През 2004 година Наско Сираков се завърна в Левски, заедно със Станимир Стоилов, на когото беше поверен треньорският пост. Той обясни простичко на левскарската общност, че ще реформира клуба, а до 2007 година Левски ще играе в Шампионска лига. Дуетът Сираков – Стоилов, подкрепен от тогавашния собственик на „сините“ Тодор Батков, изпълни „плана“ година по-рано. В рамките на две години сините фенове преживяха едни от най-фантастичните моменти в живота си.
Какво е планът „Феникс“?
През януари 2020 година, група левскари, се събраха, за да изготвят план, в случай, че клубът се озове в безтегловност и са необходими действия…
Днес Сираков е отново в клуба. И отново има нужда от план, този път за излизането на Левски от дългогодишната криза, което някои определят с крайното „спасение“. Ролята на Сираков е различна и много по-отговорна. Очакванията към него са, че ще извади от ръкава поредния магически план и ще го изпълни.
Ако бъдем честни, „План 2007“ в пълния смисъл на това понятие, никога не е имало. Или поне никой не го е виждал. Със сигурност обаче Сираков и Стоилов са знаели какво трябва да се направи, защо да се направи, как да се направи, кой да го направи и кога. Отговорът на тези пет фундаментални въпроса всъщност означава план.
Сираков и Стоилов обаче вдигнаха летвата твърде много за самия клуб. Макар че тяхната роля беше единствено в спортно отношение, двамата не само създадоха успешен отбор, но и направиха нещо, което е без паралел до този момент в синята история. Те осигуриха огромни приходи само чрез този сегмент от дейността на Левски, каквито клубът не успя да постигне в следващите години.
След като двамата бяха натирени (това е точната дума) от Тодор Батков, чийто очаквания нараснаха неимоверно, думата „план“ доби почти сакрално значение за Левски и привържениците. От една страна С&С са единствените, които имаха план и го изпълниха. От друга – мнозина след тях опитаха, а някои и спекулираха с това, и резултатът винаги беше плачевен.
Единственият, който показа някакъв план, е Георги Иванов. През лятото на 2014 г. в сходна на сегашната ситуация, Гонзо пое поста спортен-директор и начерта на един лист своите виждания. Този лист бе силно неглижиран от левскарската общност заради своята схематичност и направо осмян от огромна маса хора. Почти никой не се запита дали „планът“ на Гонзо отговаря на петте основни въпроса. Легендарният нападател на Левски на свой ред не съумя да помогне на себе си и този план, като хем не извоюва автономност подобно на Сираков и Стоилов, за да го осъществи, хем се отклоняваше от него, притискан от резултатите.
И ако за планове досега се е говорило само на спортното поле, то днес ситуацията в Левски е коренно различна.
Наско Сираков излезе на преден план и поиска акциите на Левски от Васил Божков. Това беше формален акт, с който той се ангажира да бъде знамето и предводителят на битката за оцеляването на вековния клуб. Този път обаче задачата е далеч по-сложна. От него не се очаква да отговори само на въпроса, който стоеше пред него преди 16 години: кога Левски ще има отново силен отбор?
В момента има далеч по-належащи питания и главните от тях са:
- Откъде Левски ще намери пари?
- Как ще си плати дълговете?
- Ще започне ли някога да изкарва сам средствата си?
- Ще може ли да поддържа скъпия отбор, който има?
И оттам насетне всички конспирации, свързани със зависимости, черно тото, тирета и какво ли още не.
Естествено, препратката към 2004 година идва от само себе си, когато става дума за Наско Сираков. До много голяма степен онзи план е в основата на безпрецедентното доверие, което той получи в провелите се спонтанно „избори“ за президент.
Дали обаче днес Наско може да излезе с нов план?
Истината е, че за да се случи това, на него са необходими буквално чудеса, огромна подкрепа, екип и най-вече всеотдайна работа.
Въпросът откъде ще дойдат парите, за съжаление има крайно неприятен отговор. Почти всички привърженици на Левски (както и почти всички граждани на България) вярват, че единственият възможен вариант е „Бойко да даде“. Това е формулата, по която се управлява не само Левски в последните години, но и спорта в България. А и цялата държава. Хората дотолкова са свикнали, че изобщо са забравили за съществуването на алтернатива.
Но в случая с Левски има нещо различно. Сред левскарите има достатъчно критична маса от хора, които вярват в алтернатива и едновременно с това все по-мащабна подкрепа намира твърдението, че този модел е довел до сегашното състояние на клуба и Левски трябва да потърси сам своето бъдеще.
Случващото се в страната в момента, гражданските протести и вероятността от падането на правителството и в частност на Бойко Борисов, все повече приближават Левски до варианта сам да търси бъдещето си. Това може да се окаже исторически шанс.
Ако някой не дава, то откъде Левски може да вземе пари? Всички веднага казват мантрата „огромната маса привърженици“. Тук е отговорът на въпроса, макар че едва ли се крие в наивните подмятания като „ако 1 милион човека извадят по 10 лева“. Страшното е, че подобни пирамидални схеми се тиражират дори от претендиращи да са сериозни бизнесмени като Кирил Домусчиев. Няма как да се случи и с дарителски кампании.
Причината не е всеотдайността на левскарите, които я демонстрират всекидневно. Разковничето е да се намери формулата, по която кампанията да бъде постоянна. Няма как ежедневни разходи да се покриват с кампанийни приходи.
Сираков няма как да открие и топлата вода. В днешно време финансовата устойчивост на футболните клубове е централна тема за регулаторните органи. УЕФА не само е наложила правилата на „финансовия феърплей“, които, както влияят на конкурентността, така и ограничават рисковете водещите клубове във всяка държава да тръгнат по лош път в стремежа си да се състезават. И в крайна сметка да фалират или обезценят като брандове, което е тежък удар от социална гледна точка върху огромни групи привърженици.
УЕФА публикува ежегоден финансов доклад, в който прилага множество цифри и сравнения как успешните клубове и изобщо цяла Европа управляват и набират финансите си.
Левски не е по-различен. Сираков трябва да прецени, кои са източниците на приходи и как да ги използва. Отговорът на този етап е безкрайно еднозначен. Левски предлага постоянно един единствен продукт – мачовете си. Ако обаче стадионът и посещаемостта имат лимити и са съпроводени от обективни обстоятелства, големият резерв е телевизионното предаване. За лош късмет, Левски не реализира почти нищо от потенциала на своята аудитория, като получава скромните 450 000 лева на година за гледаемостта си. Това се дължи на солидарния принцип на разделение на приходите между клубовете от елита и конфликта на интереси. Както и в по-малка степен на законовите постановки, свързани с продажбата на правата за телевизионно и дигитално излъчване.
Там вероятно, както и в съпровождащи проекти е отговорът на въпроса за плана на Сираков. При всички случаи, на Общото събрание на акционерите на Левски утре, когато той ще встъпи официално в длъжността „президент“, някогашният голмайстор трябва да покаже плана си. „Какво?“ „Защо?“ „Как?“ „Кой?“ „Кога?“ Този път интуицията на левскарите не е, че просто, ей така, може да му се доверят без да чуят поне опита за отговор на всеки един от въпросите. Или с други думи, планът „Сираков“.
Планът „Феникс“
До този момент в левскарската общност никой не е показал план, чрез който Левски да бъде спасен. Това обаче не означава, че такъв липсва.
През януари 2020 година, група левскари, почти всички свързани с организацията на стогодишния юбилей на клуба и последващите го чествания на половин век от първия мач в Европа, се събраха, за да изготвят план, в случай, че клубът се озове в безтегловност и са необходими действия. Това събиране бе продиктувано от думите на премиера Бойко Борисов „вземете акциите и елате да говорим!“.
Групата започна изработването на план, като се опря на анализ на европейските практики за финансова устойчивост в последния годишен доклад на УЕФА “Benchmark report”. Анализът на финансовото състояние на Левски към онзи момент беше осъществен с помощта на оскъдните публични данни, събрани от интервютата на изпълнителния директор Павел Колев, както и срещите с привърженици на бившия собственик Васил Божков. На тях последният предостави лист с направените разходи в последната година по пера.
Създаването на плана мина три от петте етапа. Или отговорът на въпросите „защо“, „какво“ и „кога“. Търсенето на отговор на въпроса „кой“ беше спряно от обявяването на извънредно положение в България на 13 март, когато трябваше да се насрочи среща с бившия треньор на тима Станимир Стоилов. Авторите на плана виждаха в негово лице бъдещ изпълнителен директор на клуба. Те трябваше да потърсят неговото мнение и да получат евентуално съгласието му да се включи. В ролята на президент винаги първият избор е бил фигура като Наско Сираков, а освен него, по мнение на авторите, шансът за успех минаваше през ангажирането на максимален брой левскари с основополагащи функции в историята на клуба като Лафчис или Тодор Батков.
След кадровото обезпечаване трябваше да се премине и в последния етап, тоест отговора на въпроса „как“.
Планът е съпроводен с бюджет за тригодишен период, след който Левски трябва да излезе на печалба. Ако това се случи, то предвижданията бяха Левски да заработи по модел, в който е собственост на феновете си и те избират президент.
Краят на извънредното положение и излизането на Сираков на сцената доведе и до край на разработката на този план. Все пак разработката беше предадена на Сираков вместо да отиде в кошчето. На този етап Наско е избрал няколко компонента от залегналото в нея, които поиска да бъдат реализирани. Дали това ще се случи е въпрос на бъдеще.
Автори на разработката са: Антони Джамбазов, Васил Колев, Даниел Стрезов, Димитър Костадинов, Любомир Костадинов, Степан Хиндлиян, Тодор Минев, Тодор Тодоров.