Проблемите от началото на сезона в Левски са свързани най-вече с липсата на адекватно решение за поста дефанзивен халф. Младият Юруков е на тази позиция, а неговата контузия през седмицата поставя още по-големи въпросителни за предстоящия мач с Царско село. Орлин Старокин беше взет през лятото да запуши зейналата след напускането на Хали Тиам дупка, но в първите два мача той беше ляв, а за известно време срещу Арда и десен бек. На подобна позиция се очаква да бъде и утре. За поста дефанзивен халф кандидат изглежда и новото попълнение Тома Даске.
Съвсем спокойно може да се направи изводът, че излизането на Хали Тиам всъщност отваря голяма пробойна в тима на Левски и решаването на този казус е ключът към правенето на солиден отбор. Без да постигна кой знае какви успехи със синята фланелка, Тиам беше достатъчно добър, за да позволи на треньорите да прилагат и схема 4-1-4-1, защото сам можеше да покрива зони, за които са необходими двама футболисти.
Без да коментираме това колко важен е постът на Тиам в съвременния футбол, можем просто да се обърнем към историята на Левски. Докато централният нападател в бил винаги символ на синята мощ, а крилата на артистичността и забавлението за феновете, то можем да кажем, че няма голям отбор на Левски от края на 60-те години насам (когато в света се променя схемата “WM” или 3-2-5) без да има силен футболист с класическия номер 6. В края на 60-те това е Иван Стоянов (Типеца). След него идва Стефан Павлов (Фифи), а в края на 70-те и началото на 80-те е Тошко Барзов. Големият син тим от 80-те разчита на Емил Велев и в по-малка степен на Краси Чавдаров, а двамата са сменени от дошлия от Черноморец Бургас Златко Янков, който играе до средата на 90-те. Тимът, който става три пъти шампион в края на XX век и началото на новото столетие, пък използва взетия от В група Бисер Иванов (Легендата). „Легендата“ само за няколко месеца се превръща в национал. „Синята приказка“ на Мъри, когато отборът играе 4-2-3-1, вече има две колосални фигури в средата в лицето на Ричард Еромоигбе и Даниел Боримиров.
Дори и този кратък преход през историята в последните 50 години сочи едно: постът на дефанзивния халф или „шестицата“ е ключът към бъдещия солиден отбор на Левски и решение трябва да се намери възможно най-скоро. „Шестицата“ винаги е бил един от символите в големите отбори на „сините“.