Снимката е взета от официалния уебсайт https://levski.bg/
Впоследните дни ръководството на Левски и в частност изпълнителният директор Павел Колев са затрупани от въпроси. Те идват от едно място – лидерът на агитката Любомир Костадинов. За лош късмет на клуба тези въпроси не си останаха само за консумация на социалните мрежи, където страстите често са нерационални. От няколко дни въпросите се намират по първите страници на вестниците и са водещи заглавия във всяка медия.
Слабото представяне на отбора в първите няколко мача напълно бе изместено от темата за прозрачността, което може би е добрата новина за треньора Георги Тодоров. Колкото обаче и да се неглижират въпросите от част от феновете и да се правят опити за свързването им с котерийни битки, истината е, че цяла България чака да научи отговорите. Защото във въпросите има множество смущаващи факти.
Най-големият проблем обаче е, че не само в този куп питания, но дори в последните месеци след абдикацията на Васил Божков, към Левски има…
…незададен въпрос
Първи за прозрачност заговори изпълнителният директор Павел Колев. В интервю за „Дарик“, когато анонсира тежкото финансово положение през февруари и това, че клубът се нуждае от финансова помощ от привържениците, Колев обеща „безпрецедентна прозрачност“. Опитните журналисти в студиото пропуснаха да го попитат как си я представя.
По-късно на първата си пресконференция, когато се заяви като мажоритарен акционер, Наско Сираков обясни, че с влизането си започва политика на пълна прозрачност. Никой от пълната зала с журналисти не се сети да попита какво ще означава това и как ще изглежда.
При множество си участия във всякакви риалити и комедийни формати, вторият по значимост акционер Константин Папазов използва същата дума почти непрекъснато. Лошото при него е, че или водещите не могат да стигнат до думата, за да попитат в какво се изразява прозрачността, или просто забравят, увлечени в експресивния му поток от думи.
Истина е, че двама от тримата споменати дадоха пространни интервюта пред мен в levski365.com. Аз също забравих да им задам този абстрактен въпрос: какво представлява според вас прозрачността, която обещавате в Левски?
А причината е, че прозрачността е понятие, което дори тълковният речник е „пропуснал“ да обясни. И показва синоними. Най-подходящият, свързан със ситуацията в Левски и процесите, за които говорим е „яснота“. Яснота няма почти за нищо, освен че положението е тежко, няма пари и единствените средства, на които се разчита, идват и ще идват от феновете.
Прозрачността обаче е понятие, което най-често използват банките. Европейската централна банка го описва така: „Прозрачност означава, че централната банка предоставя на широката общественост и на пазарите открито, ясно и своевременно пълна информация относно стратегията, оценките, решенията, свързани с водената от нея политика, както и прилаганите процедури.“
Подобно на банките, в Левски също се говори за прозрачност най-вече когато става дума за пари. Или ако опитаме да перифразираме определението, то прозрачност означава шефовете на Левски да дават открито, ясно и своевременно пълна информация за това, което се случва, когато то се случва с парите на привържениците. И това не е еднократно или неколкократно действие. Прозрачността е процес и най-вече усещане, което остава у привържениците.
„Безпрецедентна прозрачност“?
Ето тук ръководството на Левски се проваля ужасяващо в последните шест месеца и фактите за това са налице. От една страна претенциите за „безпрецедентна прозрачност“ са твърде пресилени. В поне два управителни съвета на Левски в периода 2015-2016, при двама различни собственици (Тодор Батков и Иво Тонев) до феновете е достигала повече или поне същата информация. Това се е случвало и своевременно. „Гугъл“ все още пази хронологията как през 2015 г., докато отново феновете на Левски спасяваха клуба в кампанията „Левски е твой“, през няколко дни се даваше информация не само за събраните средства, но и колко точно остават до изплащането на дължимата сума за получаване на лиценз. Пази и информацията за решителните действия в последния ден, които накараха Тодор Батков чрез свой личен заем да плати и последното критично задължение и така Левски не последва съдбата на ЦСКА.
Към този момент шефовете на Левски през Тръст „Синя България“ предоставят подробен месечен отчет на получените приходи и направените разходи. Прави впечатление, че съществува разбивка до много дребни детайли – колко пари е похарчил Левски за дезинфектанти или пици за футболистите след мач. Това е похвално, защото наистина дава пълна информация на всеки, който се зарови в множеството цифри. Но поставя и множество въпроси, свързани най-вече с далновидността на направените разходи, което е ясен критерий за добро управление. Някакво съвсем мъгляво число, което се променя с цели милиони през дни пък е сумата, която разделя Левски от получаване на лиценз за следващия сезон.
Павел Колев например можеше да обяснява процесите и по този начин със сигурност щеше към безпрецедентното доверие към него от страна на синята общност да добави и много съпричастност от страна на левскарите в ежедневната си дейност. Можеше и да избегне много колебания, които пораждат слухове, най-често от неразбиране: защо например клубът с парите от левскарите е плащал наем на скаута Патрашку в месеците на карантина и какво е скаутвал той в София, докато всъщност е в Румъния.
Автоголовете
Това беше първият автогол. Вторият дойде с полученото дарение от Делян Пеевски, което дори не си заслужава да бъде коментирано. Вредите върху дарителската кампания са хипотетични като размер, но видими като ефект. Множество левскари просто спряха да даряват и е достатъчно да се прегледат видими източници като платформата „Хелпкарма“.
Третото попадение в собствената врата дойде с получения анонимен заем за плащане на заплатите на играчите и отказът на всички фактори в клуба да се ангажират с конкретика. Въпросите там не бяха от лидер на агитката, а от медии и масата левскари.
И на последно място засега, но и като капката, която е възможно да прелее чашата, идва отказът за коментар и отлагането на отговорите на купищата въпроси, които валят в последните дни, от страна на Павел Колев.
При толкова питания рискът от счупване на доверието е огромен и той ще бъде оценяван в следващите седмици, когато започва поредната кампания, в която левскарите трябва да се включат за спасяването на клуба и най-вече осигуряването на свежи финансови средства – членските карти.
Отговорът на ръководството
Всъщност в повече стандартни случаи във футбола едно ръководство не дължи отговор за „подобни дреболии“. Това е така, защото обикновено резултатите на терена са оставени да говорят.
В случая с Левски обаче те не казват лицеприятни неща. Първите два мача от новия сезон и няколкото последни от стария засега сочат единствено за катастрофално нисък за Левски стандарт и постижения. Няма разумно обяснение как отбори с двойно, тройно и в повече пъти по-нисък от сегашния бюджет на Левски изглеждат по-адекватно на терена. Например Ботев Враца.
Докато обаче футболът заговори, въпросите от публиката, особено тези, които са получи масов отзвук, няма как да бъдат неглижирани.
Отговорът им не е и толкова сложен, но не е ясно как ръководството на Левски ще отиграе тази топка.
Самите въпроси са от три групи и в никакъв случай не означава, че във всички от тях се крие възможна злоупотреба. Първата част са абстрактни и касаят частни отношения. Изясняването на процеси, които се случват зад сцената и дори и най-честният отговор в тях едва ли ще промени очевидно влошените отношения между Павел Колев и група от публиката. Има една част, която касае потенциални злоупотреби (например цените на лагерите). Там липсата на конкретика и най-вече документи ще бламира процеса на прозрачност като цяло. Третата част са въпроси, които са свързани с далновидното управление, което не значи, че е имало злоупотреба. Отговорите там са видими. Например всеки месец клубът е превеждал 19 181 лв. от парите получени от феновете за лизинг на автомобили и това е видно във всеки от отчетите. За тези автомобили писа собственикът на „Ефбет“ Цветомир Найденов и това беше маркирано като интрига-новина от почти всички медии. Въпросът тук би бил доколко Левски може да си позволи подобен харч и доколкото той е приоритетен, когато е застрашен лицензът на клуба. Ако за 10 месеца общият разход е около 200 000 лева, то това са средства, които със сигурност е можело да бъдат насочени за заплати на играчи и служители или пък за погасяване на вноски към НАП, които имат пряко отношение към лиценза. При лош сценарий в края на годината със сигурност ще има въпроси дали някои подобни разходи са били разумни и защо са били направени от изпълнителния директор (както и платени от левскарите). В крайна сметка те в никакъв случай не застрашават бъдещето на Левски, а в най-лошия случай ще бъде загубен краткосрочен актив, свързан с комфорта на служителите в клуба. Дали левскарите щяха да даряват със същия плам, ако им беше казано навреме, че парите им ще отидат и за лизинг на автомобили?
Трите типа въпроси предлагат сериозен подход от ръководството, защото могат да се окажат огромна бомба със закъснител. Най-вече отговорите не бива да пораждат нови въпроси или поне не много. Иначе рискът е да се зачеркнат огромни усилия в дарителската кампания от последните месеци.