Снимката е взета от официалния уебсайт https://levski.bg/
Левски е уникален в историята на световния футбол с факта, че цяла вратарска династия е пазила вратата на „сините“. Няма друг клуб в света, в чиято история дядо, баща и внук, подобно на Бисер, Борислав и Николай Михайлови са слагали ръкавиците. Още един от династията, другият син на Бисер – Руслан е стигал до първия тим на Левски, но без да запише мач за него. Бисер Михайлов почина в четвъртък на 77-годишна възраст, а като доайен на династията Михайлови остави огромно наследство в историята на любимия си клуб.
Цифрите за присъствието на вратарите от семейството са повече от впечатляващи. Появата на Ники Михайлов в титулярния състав за мача с Берое тази седмица означава, че в 29-ти сезон от общо 106-годишната история на клуба, както и в последните 60 години, на вратата на Левски застава някой от семейството. Това са точно половината сезони от 1961 година насам, когато Бисер дебютира на вратата на Левски. А погледнато от друг ъгъл – средно всеки втория сезон оттогава и почти всеки трети в цялата история на „сините“ вратата на Левски се е пазила от някой от фамилията Михайлови.
Бисер Михайлов е безспорно най-успешният що се касае до кариерата в Левски. С 14 сезона, 4 шампионски титли, 3 купи на България в общо 287 мача, той е вратарят с най-много мачове за тима, като изпреварва в тази символична ранглиста Димитър Иванков и сина си Борислав.
Доайенът на династията има множество незабравими мачове, но може би номер едно за левскарите е този с ЦСКА през 1971 г. за Купата на съветската армия, известен като „Парад на вратарите“. След 2:2 в редовното време следва серия от 18 дузпи, по 9 за двата тима, като Михайлов отразява четири от тях (Якимов, Денев, Стоян Йорданов и Никодимов), а Петър Жеков стреля над вратата. Самият Бисер бележи от бялата точка за победата на Левски.
Бисер пази за Левски до 1975 г., а пет години по-късно синът му Борислав дебютира с екипа на клуба. Боби има 243 мача за „сините“, три шампионски титли и една купа. Неговият най-силен мач е през 1983 година срещу Щутгарт за Купата на УЕФА. Левски елиминира след 1:0 немския тим, а Михайлов буквално твори чудеса на вратата. В историята на българския футбол обаче Борислав, подобно на татко си, остава с дузпи. На световното първенството в САЩ през 1994 г. той е човекът, който с намесите си класира България на четвъртфинал. Мексиканците Гарсия Аспе, Бернал и Родригес изпускат от бялата точка срещу българския вратар.
Най-младият от династията – Николай, има 33 мача за синия отбор, но кариерата му преминава предимно в чужбина. Михайлов има малшанса да допусне три гола през първото полувреме в първия си мач от Шампионска лига срещу Вердер в София (0:3), което слага прът в колелото на кариерата му в клуба. Все пак обаче той става единственият български играч, който е трансфериран в Ливърпул, а по-късно е шампион на Холандия с Твенте. В България също има две титли с Левски до момента. Най-силният му мач безспорно е срещу ЦСКА-София през февруари 2018 г., когато с героични прояви на вратата помага за успеха с 1:0.
Двама от тримата Михайлови са били и футболисти на годината, най-високият индивидуален приз в България. Борислав взема отличието през 1986 г., а Николай триумфира през 2011 г.