Снимката е взета от официалния уебсайт https://levski.bg/
Предлагаме ви откъс от книгата на Теодор Борисов „Как Цар Футбол превзе България“. Може да я откриете в книжарницата на сдружение „Българска история“ на адрес ул. „Ген. Гурко“ №27.
Спецификите на международния календар след Втората световна война дават на българските спортисти, и в частност футболисти, възможност да пътуват в чужбина – нещо, което за голяма част от живеещите в социалистическа България е неосъществима мечта. Немалък брой играчи се възползват от това обстоятелство за спечелване на допълнителни приходи, както показва един от задочните репортажи за България на Георги Марков. „Спортните връзки на България със света предхождаха икономическите и туристическите и затова спортистите имаха възможност да търгуват, когато цените на някои вносни вещи бяха фантастични. Но само част от спортистите принадлежаха към мафията. Останалите бяха преследвани. Много хора в България още помнят съдебните процеси срещу футболисти на „Славия“, „Левски“, срещу плувци, атлети, волейболисти, които изнасяха долари, зашити във футболни топки, и внасяха търговска стока. […] В София имаше цели криминални пръстени, които продаваха часовници. Един от главните вносители беше футболният отбор на ЦСКА. Спомням си, когато веднъж в Белград исках да си купя часовник, продавачът ме запита: „Колко часовника?“. „Как колко! Един!“ – казах аз. Продавачът се изсмя и на звучен сръбски ми каза, че предишната седмица Пижето (дясното крило на ЦСКА Димитър Миланов) купил „триста комада“.
Споменатото от Марков разследване срещу играчи на „Славия” става в средата на 1958 г., когато поради митнически нарушения от състава са отстранени основните играчи на тима Милчо Горанов, Петър Патев, Георги Василев – Гоце, и Цветан Милев. Цитирането на „Левски” е по повод на т.нар. „нивалинова афера”. Преди пътуването на „сините” за Атина, за мач срещу АЕК от първия турнир за Балканската клубна купа на 17 май 1961 г., известният привърженик на тима Петър Петров (наричан още Пешо Кучето) съобщава, че в Гърция в момента усилено се търси нивалин – лекарство, извличано от цветовете и листата на блатното кокиче. Част от играчите купуват дузина ампули с българското лекарство от софийските аптеки и ги крият в багажа си. При проверка на границата обаче митничарите намират торба, пълна с тях, за която никой не признава, че е негова.
По решение на придружителя от Държавна сигурност Караджов на границата остават вратарят Иван Дервентски и защитникът Благой Филипов. На връщане от Атина автобусът е спрян още на Княжево и играчите са отведени в Дирекция на милицията на Лъвов мост. При разпитите Иван Вуцов и Димитър Йорданов признават, че са изнесли нелегално съответно 150 и 100 долара, взети от домакина на отбора. За това си действие бъдещият национал Вуцов прекарва 21 дни в затвора, а Йорданов е пуснат. За случая в тогавашните вестници няма нито ред, но слуховете за него стават известни на цяла София, поради което „Левски” на шега е прекръстен на отбор „Кокиче”.
Реакцията на „сините“ фенове не закъснява, за което говори строго секретната информация на Трето управление на ДС от 15 юли 1961 г. за „настроенията на привържениците на физкултурно дружество „Васил Левски“. На 12 юли в коридорите на дружеството са намерени анонимни листовки със смущаващо съдържание – „Левскари да се борим за освобождаване на нашите несправедливо задържани. Не ходете по мачове, нека бъдат празни стадионите, долу ЦДНА – шампион по заповед. Искаме да се направи проверка как направиха апартаменти Божков, Янев, Колев и други цеденевисти. Десет робски години в спорта. Ако не освободите левскарите, кръв ще се лее. Революция ще вдигнем“.