Снимката е взета от официалния уебсайт https://levski.bg/
Притесненията на много левскари са дали тежката финансова ситуация в клуба няма да доведе до сериозно отстъпление в резултатите през започващия тази седмица нов сезон. Но дали са основателни те?
Пороят новини всеки ден е свързан в голямата си част с опити на ръководството да разтрогне с дадени играчи или да продаде други. Те са допълнени от послания, че Левски предстои да разчита предимно на българи, както и на играчи от собствената школа. Беше обявен и таван на заплатите от 10 000 лева. Всичко това накара немалка част от феновете да очакват тежък удар върху резултатите и дори откровени притеснения да не се стигне до големи поражения срещу далеч по-обиграни и най-вече окомплектовани съперници.
Ако обаче се вгледаме детайлно в ситуацията, няколко дни преди първия мач за сезона Левски, на практика е запазил почти целия си основен състав. Единствените големи проблеми се оформят с дефанзивните халфове, където обаче също има решения. Реално единственият трудно заменим играч от напусналите е Хали Тиам.
На вратарския пост Левски се раздели по основателни причини с Милан Миятович, както и с неговия дубльор в последните мачове Георги Георгиев. Все още обаче в състава има бивш (засега) национален вратар в лицето на Ники Михайлов. При сегашните обстоятелства той се очертава като твърд титуляр.
В отбрана двойката централни бранители Каргас – Холмар Ейолфсон на практика е запазена, а по нищо не личи и че някой от двамата ще напусне. Възнагражденията им, особено това на исландеца, са в огромна тежест на бюджета, но няма и кой знае колко решения. Холмар се възстановява от операция на херния. Тепърва трябва да влиза в игра и всичко това се случва в последната година от договора му. Малко вероятно е той да се откаже от голямата си заплата, както и да намери отбор. Новото попълнение Живко Атанасов тепърва трябва да се напасва към тима, но е дългосрочно решение. Деян Иванов се завърна за пореден път отново в тима, но проблемът при него са контузиите, които се очертават да бъдат хронични.
На двата фланга Левски има дългосрочни проблеми. Живко Миланов беше принуден да сложи край на кариерата си. При всички случаи щеше да е трудно да има пореден сезон на високо ниво. Там обаче вече се използва Ивайло Найденов, особено след края на епидемичната обстановка. Отляво Иван Горанов е пред трансфер в чужбина, но Левски взе Орлин Старокин, с когото няма как да има огромен срив на тази позиция. Горанов е по-добър от Старокин в офанзивен план, но във фаза защита категорично предимството е на новото попълнение на Левски. Старокин има опита и качествата да бъде добър вариант и като дефанзивен халф. Вариант за ляв бек е и младият Костадин Иванов, който дебютира на този пост срещу ЦСКА-София.
При най-често използваната схема 4-2-3-1, дефанзивни халфове би трябвало да са Илия Юруков и Симеон Славчев. Добър вариант е и привличането на Боби Цонев от Интер Запрешич. Цонев все пак натрупа опит в чужбина, а може да се каже, че при толкова местни таланти хърватските клубове доста внимателно избират чужденци, което е добра оценка за неговите качества.
Интересното при Юруков е, че това е сезонът, в който той най-накрая може да получи адекватен шанс, защото в три поредни сезона такъв му се дава едва в края и после сякаш беше „забравян“ от треньорите. Не бива да се пропуска и вероятността Мартин Райнов все пак да се завърне в Левски, ако не осигури добър трансфер в чужбина.
Симеон Славчев е загадка като възможен принос. Той безспорно има качества, но проблем са хроничните контузии, които му пречат до момента в кариерата да се установи в някои от множеството клубове, през които е преминал.
Пред тях имаме Станислав Иванов на десния фланг с резерва Насиру Мохамед, който все още само е загатнал за някакъв потенциал, но не му е даван последователно и шанс. Той все пак е някакво решение при трансфер на Иванов, какъвто е очакван. До него е Спиерингс, който засега остава, а отляво е Паулиньо. Интересен избор е и Здравко Димитров вместо Паулиньо, като той може да бъде използван и като ляв бек при по-офанзивни схеми. В атака пък са Робърта, допълнен от младоците Мартин Петков и Марин Петков. Добър вариант е и завърналия се Илия Димитров.
Реално Левски има адекватен състав и при схемата 4-4-2, както и 4-1-4-1. Определено може да разчита и на добър избор за 4-3-3, която е най-адекватната схема за домакински мачове от гледна точка на традициите.
Разбира се, правим уговорката, че „сините“ са извадили на витрината за продажба Станислав Иванов, Паулиньо и Робърта. Ако се разделят и с тримата, това ще бъде вече доста тежък удар. Но пък всичко е въпрос и на стратегия. Мачовете срещу най-силните съперници са в края на полусезона, когато при всеки сценарий Левски ще има време за реакция и обиграване в движения. Реално „сините“ извадиха абсолютен късмет с програмата и един добър старт може да промени като цяло настроенията в клуба и перспективата.
За началото и особено за ключовия домакински мач срещу Берое, Левски има на разположение напълно адекватен отбор, с какъвто спечели наскоро в Стара Загора. При това положение победа над Берое в ключов мач за целия сезон е напълно в реда на нещата. Или поне Левски има всичко необходимо за да се бори за нея. И нито кризата, нито финансовите проблеми, нито напусналите могат да бъдат оправдание, особено след като отборът вече ще има и домакинско предимство с пускането на публика на стадиона.
Вариантите
Левски (4-2-3-1): Михайлов – Найденов, Каргас, Ейолфсон, Старокин – Юруков, Славчев – Ст. Иванов, Спиерингс, Паулиньо – Робърта
Левски (4-1-4-1): Михайлов – Найденов, Каргас, Ейолфсон, К. Илиев – Старокин – Ст. Иванов, Спиерингс, Славчев, Паулиньо – Робърта
Левски (4-4-2): Михайлов – Найденов, Каргас, Ейолфсон, Старокин – Ст. Иванов, Спиерингс, Славчев, Паулиньо – Робърта, Мартин Петков
Левски (4-3-3): Михайлов – Найденов, Каргас, Ейолфсон, Старокин – Юруков, Славчев, Спиерингс – Ст. Иванов, Робърта, Паулиньо