Снимката е взета от официалния уебсайт https://levski.bg/
Левски многократно е побеждавал големия си съперник ЦСКА, но има един мач, който мнозина смятат за най-великия на „сините“ в дербито. Той се играе два месеца и половина след злополучния финал за купата на България, довел до саморазправата на Милко Балев и шайката му с най-големия български отбор.
Обстоятелствата много напомнят за началото на сегашния сезон, макар че реално са по-тежки. На терена Левски е загубил шестима от най-добрите си футболисти, които са получили доживотни наказания заради разправиите на финала. Боби Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов и Емил Велев са извадени завинаги от футбола, а Наско Сираков и Мирослав Байчев са санкционирани за една година. Отборът е преименуван на Витоша, а за клубът е преустроен от ведомствен на териториален принцип. Сблъсък с ЦСКА, който носи името Средец, за първи път трябва да се играе на „Народна Армия“. По решение на новосъздадения БФС софийските отбори домакинстват на клубните си стадиони.
Мачът в предишния кръг срещу Локомотив София е репетиция за това, което предстои да се случи в тогавашния Парк на свободата. Левскарите никога не скандират името Витоша, а очакванията на комунистите, че публиката ще се отдръпне поне в началото, както при обединението със Спартак през 1968 г., не се оправдават. Стадионът започва да се пълни, а невъобразимо количество милиционери са по трибуните в страх от евентуални безредици. Между секторите „А“ и „Б“ е настанена група комсомолци с бели ризки, която е със задачата да популяризира „новото име“ и прави жалък опит да го скандира преди началото на мача. Комсомолците са наобиколени от настръхналата публика, а милицията започва да бие и да извежда цели редове заради скандирания „Левски, Левски“.
Случилото се в следващия кръг при гостуването на „Народна Армия“ обаче надминава всички очаквания на властта. „Бяха се поуплашили. Още като вървяхме към стадиона се виждаше едно огромно море от левскари. На „Маракана“ да бяхме играли, нямаше да ни събере“, разказва известният привърженик на Левски Пепи Димитров. Хиляди остават извън стадиона, още повече, че мачът целенасочено не се предава и по телевизията. В запазените кадри на репортажите обаче личи, че между 70 и 80% от присъстващите са левскари. Първите редове, включително на Сектор „Г“, са от левскари, които се радват след победния гол на Мишо Вълчев в края мача. Централният нападател на Левски бележи именно на вратата пред червената (но не и в този ден) трибуна.
От самото начало „Армията“ ехти с „Левски, Левски“, а опитите на милицията да въдвори ред търпят крах. Старшини сочат таблото и съскат: „Ето това ще викате, там пише кой играе!“, след което отново вадят цели редове. „В интерес на истината около мен, в Сектор „В“ към „Г“ беше толкова претъпкано, че дори не можеха да гонят хора, така, както срещу Локо София“, добавя Пепи Димитров. „Феновете на противника категорично викаха „Средец, Средец“, което звучеше нелепо.“
На терена играта не е от най-качествените, но носи достатъчно заряд и драма. Младият и променен отбор на Левски обръща мача, след като губи с 0:1 в самото началото, а домакините изпускат и дузпа чрез Ради Здравков при 1:1 през второто полувреме. В края на мача голмайсторът Мишо Вълчев е сменен от младия Андрей Аспарухов, който прави дебюта си в официален мач със синята фланелка. При влизането на Анди и без това екзалтираната публика на стадиона започва да вика „Гунди, Гунди“, последвано от още по-мощното „Левски, Левски“.
„Оттогава е минало толкова време, че не помня всички детайли“, разказва Андрей Аспарухов. „Но няма как да забравя синьото море от хора. Толкова бяха много, че ни трябваше половин час да се доберем с „Чавдарката“ от телевизионната кула до стадиона по „Драган Цанков“. МВР тъкмо си беше взело обратно „Сетрата“. Да, това ми беше първият мач за Левски, а вторият пак беше няколко месеца по-късно срещу същия съперник на „Герена“, но паднахме с 1:3.“
Като симбиоза между публика и отбор, между традиция и дух, онзи мач, първото дерби след преименуването, си остава един от най-великите за Левски в историята на тези сблъсъци. „Слагам го непосредствено след 7:2 и то заради легендарността на „седмицата“. Като израз на свободолюбието на левскарите и сблъсък с тогавашната власт, този обаче е безспорният номер едно!“, добавя Пепи Димитров. „От онзи ден нямаше как някога да се чуе името Витоша. Милицията ни отмъсти след един мач на женския баскетболен отбор срещу Кремиковци в зала „Христо Ботев“. Независимо, че в баскетбола се беше запазило името на клуба, след мача буквално ни помляха от бой в тъмното, защото сме го скандирали!“
В онзи ден Левски е много повече от футбол. 31 август 1985 година е моментът, в който най-силно Левски е означавал свобода!
Средец – ВИТОША
1:2
1:0 Ст. Младенов 13′
1:1 Пл. Цветков 15′
1:2 Вълчев 86′
Състав: Владимир Делчев, Красимир Коев, Антони Здравков, Петър Петров, Николай Илиев, Красимир Чавдаров, Руси Гочев, Пламен Цветков, Михаил Вълчев (88 – Андрей Аспарухов), Георги Йорданов (74 – Николай Тодоров), Божидар Искренов.
Треньор: Кирил Ивков
А група, 3 кръг, 31 август 1985 г.
Стадион „Народна Армия“, 30 000 зрители
Съдия: Димитър Димитров (Варна)