Снимката е взета от официалния уебсайт https://levski.bg/
Тази седмица след дълго очакване стартира кампанията за членски карти в Левски. Чакана като възможна финансова глътка въздух, но и шанс левскарите да се преброят, тя крие в себе си много причини да бъде ключова за бъдещето на клуба. Опитахме се да анализираме най-важните седем от тях.
1. Новаторска за България идея
Членските карти не са новост по света, но в този си вид се появяват за първи път в България. Всеки голям клуб привлича привържениците си, експлоатирайки тяхната лоялност, като срещу членството им дава няколко привилегии – предимство за купуване на билети, малки сувенирни пакети и жестове на внимание. Като например поздравителна картичка за рождения ден.
Левски е имал опит с членски карти в миналото, като до скоро те не носеха и никакви привилегии, а единствено показваха принадлежност и се радваха на минимален успех. Не може да се каже, че привържениците се отнесоха с огромно внимание и към членските карти по времето на Спас Русев, които даваха отстъпка в магазина, както и пакет от няколко билета за домакинските мачове. Всъщност по същество те приличаха по-скоро на изгоден начин да купиш няколко пропуска за мач.
Сегашният вариант се доближава до световните образци. Нещо повече – не отстъпва почти с нищо. Единственото, което липсва, е дразнителят „предимство за билети“. От една страна Левски пълни стадиона си най-много няколко пъти годишно. От друга не играе в Европа и няма скорошна перспектива да играе там, което би било някакъв стимул. И не на последно място, в такъв случай членските карти ще се дублират със сезонните, които би трябвало (и навсякъде е така!) да носят абсолютно предимство в борбата за билети. На хартия сегашните членски карти носят предимство за билети, но на практика – не.
Идеята със сегашния вид на членските карти обаче е новаторска за България в посока доближаване до съвременния футбол и заради това е важно именно Левски да успее с нея, защото има най-голям фенски потенциал. Не може ли да я направи Левски, не може никой друг в България.
2. Левски има нужда от пари
Колкото и да се казва от ръководството, че идеята се прави не толкова за приличане на финансови средства, колкото за престиж и за сплотяване на общността, то истината е, че на първо място от всичко Левски има нужда от пари.
Алтернативните начини за попълване на бюджета засега дават слаби резултати. Няма трансфери, а остават няколко дни до края на прозореца. Няма големи спонсори, а само дребни трохички спрямо харчовете на клуба от няколко фирми.
По-важното обаче е, че левскарите загубиха интерес към дарителската кампания, като тук няма да се спираме на причините. Съществуването на клуба само по себе си не се приема вече като тяхна грижа. Показателно е отношението след инцидента с феновете в Коматево, когато фракцията „Ултрас Левски“ призова „последователите си“ да съберат средства чрез канала „Хелп Карма“, които да покрият наложената от БФС глоба. Само за два дни сумата беше събрана. Ако приемем, че в дните 28 и 29 септември активността е била продиктувана от това, то можем да погледнем статистиката – 59 участници, 1065 евро, най-голямо дарение – 100 евро. В дните след 29 септември – точно три дарения. Пет дни преди 28 септември – също три дарения.
Тази „социология“ показва, че левскарите са готови да се включат в конкретна кауза като покриване на глоба за хулиганство, независимо че тя може да се явява периферна за клуба към момента, но това не носи инерция да даряват по принцип в този момент. И затова не помагат нито призиви на „Ултрас Левски“ или която и да е друга организация, нито кампании на клуба като пуснатия видеоклип, насочен към живеещите в чужбина.
Заради това беше от ключово значение Левски да намери алтернативен канал, с който да активизира привържениците си отново, защото това могат да се окажат единствените приходи в дълъг период от време. Макар че все още няма конкретни данни за платени карти спрямо направени заявки, но усещането е, че привържениците отговарят в първите дни на инициативата.
3. Развитие на програмата за корпоративна лоялност
В началото на юни програмата за корпоративна лоялност изглеждаше като един от вероятните стълбове за генериране на приходи и не може да се отрече, че клубът вече прави първите плахи крачки в това отношение. Обявени бяха договори със застрахователната комапния„Бул Инс“ и производител на ароматизатори за купета на автомобили, които ще правят отчисления от спечелените от левскарите пари.
Макар и скромни като начални стъпки, това са все пак някакви движения в правилна посока, които с времето може само да се увеличат и ускорят. Годишният доклад на УЕФА показва ясно, че спонсорските пари във футбола са съсредоточени в следните отрасли: финансови услуги, бизнес решения, строителство и индустриални проекти, продукти за масово потребление, авиолинии и автомобили, енергия и горива, хранителни продукти, туризъм.
Привличането на поне по един партньор във всеки отрасъл и насочването на клубната лоялност в корпоративна е огромният резерв на Левски. Но тук ключово ще бъде увеличението на базата данни на база стартиралата кампания за членски карти.
Вероятно Левски ще се нуждае от минимум 100 000 потребители, за да може да направи адекватна програма за корпоративна лоялност, които много трудно ще бъдат привлечени чрез сегашната кампания. Трябва да се знае, че рекордьорът по регистриране платени членове в Европа е Байерн Мюнхен с четвърт милион.
Тук е видим и може би най-големият пропуск в кампанията. Липсата на възможност за безплатна регистрация, нека я наречем „дигитална карта“. Тя би могла да бъде насочена към тези левскари, които никога няма да платят за карта с отстъпки или пакет сувенири, но биха се изкушили да получат някоя безплатна екстра от клуба срещу това да дадат личните си данни и разрешението да им бъдат предлагани оферти. Например тази безплатна екстра е анонсираното дигитално списание.
Спокойно може да се прогнозира, че въпросната аудитория е над 80% от левскарите, която е наричана „неорганизирани привърженици“ и която никога няма да се организира под никаква форма. Освен, ако не бъде намерен начин да бъде привлечена чрез ежедневното си потребление да помага на клуба, използвайки услугите на партньорите му, като това не ? „бърка в джоба“ пряко.
4. Да се преброим – ключово е за бъдещи проекти
Важността на това беше развита в предишната точка. Но можем да добавим още много – например развитието на клубната телевизия или битката за телевизионни права. Намирането на начин да се обозначи всеки левскар и по възможност да даде информация за навиците си е ключово за бъдещето на клуба, което би могло да бъде много розово.
5. Да ликвидира фракционерството и да обедини привържениците
Определено на едно от челните места в класацията от множество проблеми на Левски се нарежда разделението на публиката или фракционерството. Започва да става критична масата левскари, за които проблемите, философията и желанието на групата, към която принадлежат, стават по-значими от тези на самия клуб.
Неслучайно много привърженици правят обобщението: „да се закрият всички фракции и фенклубове“. Последното няма как да се случи, защото това е равностойно да се спре самото кръвообращение на клуба и той да спре да функционира. Но нека кажем, че в наивните вопли има и частица рационалност. Клубът е този, който може да институционализира организациите на привържениците и смисъла им като сам създаде такава.
В този смисъл кампанията за членските карти се явява нещо подобно. Много „неорганизирани“ привърженици ще станат организирани, но в лоното на клуба, както и ще бъдат обединени, дори и формално в тази кампания, такива с непреодолими различия.
Със сигурност успешна кампания ще помогне много за преодоляването на разделението, но и тук трябва да повторим най-важното: клубът засега не е намерил форма да стигне до масата, която няма да отговори на сегашната кампания, но съществува като невидима, но едновременно с това твърде респектираща група. Има вероятност клубът да се сблъска с виждането, че не е успял да достигне до тези фенове в зависимост от резултатите на кампанията и да потърси нови начини.
6. Сигурността на стадиона става ключова
Сигурността на стадиона става едно от най-важните неща, ако Левски иска да предлага масов продукт на своите фенове, какъвто са футболните мачове. Няма как левскарите да се зарадват от сцени като тези в Коматево, които поставят под огромна въпросителна смисъла да се ходи на стадиона за обикновените хора.
Ако сигурността и здравето им са застрашени, то те ще се отдръпнат в много по-голяма степен, отколкото от футболните резултати.
И тук може да се каже, че след Коматево се появяват първите проблясъци на това, че Левски може да тръгне и по правилен път. Управителният съвет обяви, че вече ще продава билети за гостувания само на фенове, които са идентифицирани. С това се следва обща тенденция в световния футбол, продиктуваната от наличието точно на такива проблеми – поименните билети. Рано или късно това ще се случи и в България, а Левски има отлична възможност да опознае чрез кампанията своите фенове и да започне да ги класифицира.
Както и на следващ етап да се погрижи в по-голяма степен за сигурността на стадиона, като започне да налага забрани на нарушителите на реда, нещо, към което до момента е твърде плах и всичко е оставено на полицията и съда.
7. Бъдещият модел, в който Левски е на привържениците си
За това се говори от години, но стъпките в тази посока са много малко. Все пак обаче може да се твърди, че Левски уверено върви натам, след като Васил Божков даде акциите си на Наско Сираков. Сираков на този етап се е ангажирал с много общо обещание, че някога Левски ще бъде на феновете си, които ще избират президент с мандат и той се надявал да бъде последният „собственик“.
Между намеренията и реалността обаче има огромна пропаст, която трябва някак да се прескочи – да се намери формулата, не само юридическа, но и икономическа. Но и не на последно място да се излъчи масата от хора, които колективно ще са бъдещи собственици на любимия си отбор и да се видят техните възможности и отдаденост. В това отношение кампанията ще даде безценна социология в следващите месеци и години.
И най-вече ще отговори на въпроса: възможно ли е това? Ще се върне ли някога Левски към корените си отпреди Втората световна война?