Снимката е взета от официалния уебсайт https://levski.bg/
На 09.09.1944 г. с помощта на Червената армия, окупирала България, е извършен държавен преврат. Властта взимат нискообразованите национални предатели, нарекли се комунисти. Управлението си започват с гонения, зверски убийства и насилие над населението, като с особена злоба преследват прогресивната и креативната му част – интелигенция, индустриалци, успелите хора, съградили Третото българско царство.
Сред тях попадат и мнозина футболисти, деятели и спомоществуватели на ФК Левски от София. Безследно изчезват футболистите Ради Мазников, Кирил Цветков и Коста Жеков, които са и национални състезатели на България. Захари Радев пък е пратен в ужасната каменоломна на лагера в Ловеч, отнети са му всички спортни звания и заслуги.
Петър Стоянович, основател на отбора и негов дългогодишен председател, е зверски пребиван и измъчван е продължение на почти два месеца. Иван Карадочев, баща на певицата Богдана Карадочева и един от най-големите дарители и меценати на клуба, е въдворен в лагера в Ловеч и 2 седмици по-късно е пребит до смърт с дрянови тояги и ритници.
Режимът на каскетите отнема игрище „Левски“, на което играе отборът, построено с дарения и безвъзмезден труд от левскарите и намиращо се в Борисовата градина, на мястото, където сега е Националният стадион. Като обезщетение ни се дава кално парче земя в кв. Подуяне, тогава в покрайнините на София.
Отново с труда на левскарите е построен стадион „Георги Аспарухов“ и той става нашия втори дом. Наглостта на червената пропаганда продължава и до днес, с обвинения, че Левски не плащал наем за „Герена“, докато те били принудени да плащат такъв за стадион „Народна армия“.
Лесно се забравя, че отборът на ЦСКА е създаден от безродната власт с цел да я прославя по света и у нас, сложено им е име на отбор от Москва, стадионът им е заграбен от АС-23, отборът на Царските офицери, които са прогонени, избити и въдворени в лагери от същите създатели на комунистическата гордост.
Наглостта им да се провъзгласяват за наследници на АС-23 е абсурдна. Да убиеш някой, да му заграбиш имота и да се настаниш в него е далеч от правната норма при унаследяване. А за моралната да не говорим въобще.
И все пак, какво нещо е съдбата. Старите хора казват, че на този свят всичко се връща.
Така и се случи на 09.09.2016 година, когато уродливото създание на червената чума приключи своето съществувание. И най-значимото от този акт е, че това се случи с активната помощ на собствените им привърженици, които с лекота се отказаха от болния си отбор и вместо да се борят за спасението му, предпочетоха да дръпнат шалтера и да го унищожат, коленичейки пред ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев и превръщайки се в негови слуги.
Това е и огромната пропаст в морала между нас, левскарите, и тях. Ние никога няма да предадем любовта на живота си срещу сладки обещания за купи, титли и тенекии.
Ние ще се борим докрай и ако трябва да умрем, ще го направим с достойнство и с гордо вдигната глава. Защото безчестието е много по-страшно от смъртта и остава завинаги.
Историята нататък е известна и не спира да ни забавлява. Отборът от Ловеч се премести в София и с подобни методи като през 1948 година, с помощта на държавната власт, за пореден път заграби имотът в Борисовата градина, смени си името, сложи му тире София и вече се пъчи като наследник на покойника. А същата държавна власт дори им направи чисто ново първенство, за да може измамата да придобие форма.
Обаче истината се помни и онези времена, в които хората, имащи смелостта да я изричат, бяха спирани с кръв и насилие, вече ги няма и няма да ги има.
И ние ще помним. И няма да забравим, няма да простим!